Срещайки стар познат в напълно чуждо за него обкръжение, ние лесно можем да не го познаем, тъй като мозъкът стриктно съпоставя запомнените лица с характерния за тях антураж и не разпознава познатото в несвойствена за него обстановка.

Мнозина вероятно са се сблъсквали с такива парадокси на своята психика – срещайки познат там, където съвсем не са очаквали, да са го разпознавали трудно. Изследователите от Кралския университет Холоуей (Великобритания) са намерили невробиологичен ключ към този феномен.

Експериментът на Матю Апс и Манос Цакирис се състоял в това, че показвали на доброволци серия снимки с лица, които те никога не били виждали преди. Едно и също лице можело да попадне на няколко снимки, но в различни ракурси. С времето участниците в експеримента запомнили повтарящите се физиономии, но изследователите се интересували как запомнянето зависи от контекста.

Оказало се, че за разпознаването на познатите черти пречела редицата непознати лица, които гледали доброволците след последната „среща”. Човек виждал едно и също лице няколко пъти поред и можел да го разпознае в различни ракурси, но ако след това следвала редица чужди физиономии, той вече не разпознавал „своя” човек.

Тази закономерност е описана и математически и както твърдят изследователите в Nature Communications, работата на мозъка напълно потвърдила модела. Учените следили активността на две зони – вретеновидната гънка, която, както се смята, отговаря за изучаване на чертите на лицето, и горната темпорална гънка. В резултат станало ясно, че темпоралната гънка влияела на това ще ни изглежда ли едно лице познато, или не. Дори ако физиономията обективно била позната, нееднократно видяна, темпоралната гънка можела да нанесе във възприятието своите корекции.

Тоест може да се каже, че в горната темпорална гънка се крие този контекст, който е способен да изкриви разпознаването на друг човек. Впрочем струва си вероятно да уточним, че в дадения случай става дума за социален контекст – в опита било променяно не екологичното и географското обкръжение, а лицата, сред които се появявало познатото.

Самите автори на изследването смятат, че такова влияние на контекста в действителност има голям смисъл за социалното развитие на човека. Контактът с други индивиди подразбира не само това, което ние разпознаваме в негово лице, но и това, че ние веднага си спомняме какво място заема той в социума.

В този смисъл познатият, срещнат от нас в чуждо обкръжение, става буквално непознат и всичките ни сведения за неговото социално положение ще трябва да се пренапишат. Макар че е възможно тези съображения да са имали смисъл в древни времена, когато човек тъкмо се е учил да строи социален живот.