Голямото червено петно на Юпитер е една от най-загадъчните забележителности в Слънчевата система.
Съдейки по всичко, това е силна буря, която по размери е 2-3 пъти по-голяма от Земята. То трябва да е изчезнало преди много векове, но продължава да съществува в бурната атмосфера на Юпитер.
Учените от Харвардския и Калифорнийския университет в Бъркли смятат, че могат да обяснят защо Голямото червено петно съществува и досега. Тяхното изследване може да обясни и поведението на устойчивите вихри в океаните, както и струите газ и прах, от които се формират звездите.
Подобни вихри се разсейват от множество процеси, например турбулентност и вълни в района на Голямото червено петно трябва да отнемат неговата енергия. Освен това част от енергията се губи в излъчването на топлина, а Голямото червено петно се намира между две силни течения, които се движат в противоположни посоки и трябва да забавят въртенето му.
Така че по какъв начин продължава да съществува Голямото червено петно? Някои изследователи смятат, че то получава енергия, поглъщайки по-малки вихри. Компютърни модели наистина показват, че големите вихри живеят по-дълго, ако се сливат с по-малки. Но в района на Голямото червено петно такива явления се случват прекалено рядко, за да обяснят неговото дълголетие.
Новият модел е създаден от нулата и се отличава от съществуващите. Досега много модели са се съсредоточавали върху хоризонталните течния, където е съсредоточена голяма част от енергията. Но вихрите имат и вертикални течения, макар и с по-малка енергия.
Оказва се, че именно вертикалното движение е ключ към тайната на Голямото червено петно. Тъй като вихърът губи енергия, вертикалният поток пренася горещите газове нагоре, а студените – надолу към центъра на вихъра, възстановявайки част от загубената енергия.
Моделът сочи и съществуването на радиално течение, което „дърпа” ветровете от високоскоростните течения и отново ги насочва към центъра на вихъра. Именно тези природни „помпи на енергия” разгарят бурята на Голямото червено петно.
Интересно е, че подобна „вертикална схема” може да обясни защо океанските вихри около Гибралтарския проток могат да съществуват много години. Тези вихри играят важна роля в екосистемата на Атлантическия океан, тъй като издигат хранителните вещества към повърхността.
Също така подобни по строеж вихри способстват формирането на звездите и планетите – в продължение на милиони години те събират междузвездния прах и камъни в по-плътни образувания.
