Повечето учени отричат съществуването на задгробен живот. Но има и такива, които твърдят, че са способни да докажат факта за съществуване на живот след смъртта.

Така, според професор Робърт Ланц от медицинския университет на Северна Каролина, това може да се докаже с квантовата физика, по-конкретно с теорията на биоцентризма, според която смъртта е илюзия, създадено от нашето въображение.

„Ние смятаме, че главните условия за живот са активността на въглерода и молекулите. Ние живеем, докато те са активни, а след това умираме и гнием в земята”, отбелязва ученият в сайта си.

Всички хора, както твърди Ланц, вярват в идването на смъртта, защото така са научени или защото в съзнанието на човека животът се асоциира с работата на вътрешните органи. Хората са придобили навика да мислят линейно и да наричат небето синьо, затова и такова го виждат.

Но ако се повлияе на рецепторите в човешкия мозък, може да се накара той да възприема небето червено или зелено. Тази теория на биоцентризма обяснява следното: смъртта вероятно изобщо не е това, което хората са свикнали да разбират под този термин.

Концепцията за биоцентризма, което в превод от гръцки означава „център на живота”, се класифицира като теория на всичко. Професорът смята, че в реалността животът и биологията заемат централно място и че именно животът твори Вселената, а не обратното. Това означава, че формата и размерът на обектите, съществуващи във Вселената, определят съзнанието на човека.

„Всичко, което виждате, не може да съществува без вашето съзнание – обяснява Ланц. – Смисълът на света е в нашето съзнание.”

От гледна точка на теорията на биоцентризма пространството и времето са „прости инструменти на нашия ум”. Приемането на тази теория ще помогне на човека да разбере, че смъртта не съществува.

Както отбелязва Ланц, съществува теория за наличието на паралелни вселени, събитията в които протичат синхронно, но различно. Ланц настоява, че смъртта не се явява абсолютно приключване на живота, а по-скоро представлява преход в паралелен свят.

Ланц пояснява, че всичко, което трябва да се случи, се случва в определен момент между всички тези вселени, а това говори за невъзможност за съществуване на смърт.

Според учения животът на човека прилича на многолистно цвете, което се връща, за да разцъфти в мегавселената.