Преговарящите за климатичните промени от богатите страни, развиващите се икономики и нискоразположените страни, които рискуват да бъдат залети от повишаващото се равнище на водите, започват двуседмична среща в Полша, за да създадат основата за нов пакт за глобалното затопляне, съобщи БТА.

Въпреки че не се очаква да се стигне до важни решения на конференцията, която започва днес на Националния стадион във Варшава, постигнатият напредък може да бъде индикатор за шансовете на света да постигне споразумение през 2015 година. Това е новият краен срок за постигане на споразумение в ръководения от ООН процес, след като срещата на най-високо равнище в Копенхаген през 2009 година приключи без резултат.

Климатичните промени са “много, много плашещи. А всяка седмица и месец се натрупват доказателства колко опасно ще бъде всичко това. Така че много спешно трябва да се заемем с него”, заяви Ендрю Стиър, ръководител на Института за световни ресурси във Вашингтон.

Неотложността на проблема се подчертава от неотдавнашен доклад на Междуправителствения съвет за климатичните промени (МСКП), подкрепяната от ООН организация, която осигурява научната основа за преговорите.

МСКП заяви през септември с повече увереност от преди, че хората затоплят планетата, предимно чрез въглеродните емисии от изгарянето на петрол, въглища и газ. Съветът повиши своите прогнози за повишаване на морското равнище и предупреди, че Арктическият океан може да остане почти без лед през лятото преди средата на века, ако светът не предприеме действия за намаляване на емисиите.

“Глобалните емисии на парникови газове трябва да стигнат връхната си точка през това десетилетие и да стигнат до нулеви нетни емисии през втората половина на това десетилетие”, заяви ръководителката на секретариата на ООН за климатичните промени Кристиана Фигерес в четвъртък.

Трудното е да се реши как да бъдат разпределени тези съкращения. От самото им начало през 1992 година, преговорите на ООН се бавеха от споровете между богатите и бедните страни кой какво трябва да свърши.

В продължение на дълго време САЩ бяха смятани за най-бавещата се страна - те бяха единствената индустриализирана страна, която не се присъедини към протокола от Киото, сключеното през 1997 година споразумение за намаляване на емисиите. Позициите на Америка се подобриха при президента Барак Обама, който повиши стандартите за горивна ефективност на колите и камионите, работеше за повишаването на енергийната ефективност във федералните сгради, инвестира в зелена енергия и предприе действия за намаляване на емисиите от електроцентралите.

Въпреки че много страни заявяват, че САЩ трябва да направят повече, все по-голямо ударение се поставя върху най-големия световен замърсител с въглеродни емисии, Китай, който е подложен на натиск да захранва икономическото си развитие по по-чист начин, отколкото са го правили САЩ и други индустриализирани страни.

Пекин посочва историческата отговорност на Запада, който е изхвърлял въглерод в атмосферата от началото на Индустриалната революция във Великобритания през 18 век. Но този аргумент губи тежест с повишаването на китайските емисии.

Пратеникът за климата на САЩ Тод Стърн отбеляза в реч миналия месец, че до 2020 г. общите емисии от развиващите се страни ще са надхвърлили тези на развитите страни.

Освен това “неоснователно е да се обвиняват развитите страни за емисиите преди момента, в който хората разбраха, че тези емисии вредят на системата на климата”, каза Стърн.

Предстои да бъдат уговорени ключови моменти от новия договор, включително дали целият договор или части от него ще имат правна сила. Неясно е и в каква форма и в какъв срок ще бъдат представени националните предложения за съкращаване на емисиите след 2020 година и другите действия за климата.

Множество ключови играчи, включително ЕС, се борят страните да представят първоначалните си предложения на срещата на световните лидери за климата, която Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун свиква през септември догодина.

“Във Варшава трябва да се постигнем съгласие за подготвяне на силни предложения за споразумението през 2015 година и да засилим съкращаването на емисиите през останалата част от това десетилетие”, заяви еврокомисарят за действията в областта на климата Кони Хедегор.

Преговарящите ще се изправят пред серия от спънки, включително средствата за подпомагане на преминаването на бедните страни към по-чисти енергийни източници и адаптирането им към променящия се климат, което може да доведе до нарушаване на земеделието и доставките на питейна вода, както и до разпространение на болести.

В Копенхаген развитите страни се споразумяха до 2020 година постепенно да увеличават финансирането за климата до 100 милиарда на година. Сегашните парични потоци не са дори близко до това равнище. По оценки на британската неправителствена организация “Оксфам”, богатите страни са обявили, че ще дарят средства през тази година, възлизащи на около 16 милиарда долара, някои от тях под формата на заеми.

Очакват се напрегнати дискусии и по исканията на малките островни държави и други уязвими страни за компенсация на щетите, произлизащи от влиянието на климатичните промени, като нарастващото морско равнище и засушаванията.

В същото време екоактивистите са притеснени от ролята на разчитащата на въглища Полша като домакин на срещата. Те критикуваха поляците, че в същото време председателстват конференция за въглищата.

Както винаги има и риск от забавяния поради процедурни проблеми. Конференцията в Катар миналата година приключи с разочарование, след като председателят обяви серия от решения въпреки възраженията на Русия. Руският главен преговарящ беше толкова възмутен, че блокира преговорите на сесията в Германия през юли.

Руските протести разпалиха отново дискусията за процедурните правила в климатичните преговори, които не са приети официално.

“Чудим се дали страните трябва да инвестират прекалено много време в дискусията по този проблем, освен ако наистина искат да го решат”, заяви Вендел Трио, който оглавява европейския клон на Групата по въпросите на климата, обединяваща природозащитни организации.