Действия, които не са били насочени към ограничаване на парниковия ефект, все пак са оказали силно сдържащ ефект на изменението на климата.
Двете световни войни, световната икономическа криза от 1929-30 г. и подписаният през 1987 г. световен договор за веществата, разрушаващи озоновия слой, значително са намалили скоростта на нагряване на планетата.
Франциско Естрада, специалист по екологична икономика от Свободния университет на Амстердам (Нидерландия), и колегите му са изследвали ежегодните данни за температурата от 1850 до 2010 г., както и тенденциите за изхвърляне на парникови газове, включително въглероден диоксид, метан и фреони – озоноразрушителни вещества, които акумулират и топлина в атмосферата – в периода от 1880 до 2010 г.
Изследователите не се доверили на климатичното моделиране и вместо това използвали статистически метод, който според думите им помогнал по-добре да разберат как климатичната система съдейства за нейното нагряване или охлаждане, улавяйки топлината (този ефект се нарича радиационно загряване). Учените установили, че скоростта на затопляне се променяла в съответствие с изменението на емисиите парникови газове.
Периодът на захлаждане от 1940 до 1970 г. преди е обясняван с естествената изменчивост и с това, че европейската промишленост, възраждаща се след Втората световна война, активно замърсявала въздуха, блокирайки слънчевата светлина.
Но Естрада и колегите му стигнали до извода, че всъщност захлаждането е последвало снижаването на емисиите парникови газове във връзка с икономическия спад. Сериозен спад на емисиите е регистриран в периода на Първата световна война, световната икономическа криза от 30-те години и Втората световна война.
„Когато войните завършили и започнал икономически ръст, емисиите въглероден диоксид бързо са плъзнали нагоре и това е положило началото на съвременното изменение на климата”, пояснява Естрада.
Специалистът по изучаване на атмосферата Рос Салавич от Мерилендския университет в Колидж Парк (САЩ) смята, че колегите му много добре са показали как икономическите фактори са довели до снижаването на емисиите.
В средата на 90-те години затоплянето също отслабнало. Изследователите свързват това с Монреалския протокол от 1987 г., който забранил използването на фреони, за да се спре изтощаването на озоновия слой, водещо, освен всичко останало, към увеличено количество слънчево излъчване, достигащо до повърхността на Земята. Ако това не беше направено, днешната температура щеше да е с 0,1°C по-висока.
„Наистина, без Монреалския протокол щеше да е по-топло – съгласен е Салавич. – Но аз се съмнявам, че неотдавнашната пауза в глобалното затопляне е свързана именно с това.” Според учения колегите му би следвало да отчитат измененията в скоростта на притока топлина в океаните и аерозолното захлаждане.
„Анализът е изпълнен много стриктно, засилени са доводите в полза на това, че измененията в скоростта на акумулацията на факторите за радиационното загряване наистина влияят на температурата, но пред нас е зависимост, а не доказателство за причинно-следствена връзка”, смята Джеймс Батлър, директор на планетарния мониторинг в Земната научноизследователска лаборатория на Националното управление по океански и атмосферни изследвания (САЩ).
На 6 ноември Световната метеорологична организация публикува бюлетин, който съобщава, че емисиите въглероден диоксид, метан и още един парников газ – азотен оксид – продължават да нарастват. От 1990 до 2012 г. ефектът на улавянето на топлината от парниковите газове, дълго оставащи в атмосферата, се нараснал почти с една трета.
След няколко дни във Варшава ООН за пореден път събира представители на всички страни за обсъждане на договора, насочен към намаляване на емисиите парникови газове и призван да замени Киотския протокол от 1997 г.
Въглеродният диоксид остава главна причина за глобалното затопляне, подчертава Естрада. Но влиянието на Монреалския протокол върху климата говори за това, че международни споразумения за съкращаване на емисиите второстепенни парникови газове също имат смисъл.
