В състояние ли е бельо, което трудно може да бъде свалено, да спре насилника? Ще спасят ли жената няколкото минути, в които той ще се мъчи с него? Производителите от фирмата AR Wear отговарят положително.
На пръв поглед продукцията на AR Wear с нищо не се отличава от обикновени шорти или спортен клин. Но всъщност това е истински целомъдрен колан на новото време – с тази разлика, че жената го слага по собствено желание.
Възникват обаче сериозни въпроси за отговорността, която поемат дизайнерите, опитващи се да намерят решение на такъв горещ социален проблем като сексуалното насилие.
Собствениците на AR Wear – двамата стари приятели Рут и Ювел (и те, разбира се, не са дизайнери) – прекрасно разбират това, затова не разкриват своите фамилии, представяйки проекта на краудфъндинг сайта Indiegogo.
„Въпросът е деликатен, емоционален, предизвиква приповдигната реакция и някои отзиви са обидни”, казва Рут.
И все пак дуетът е преценил, че си струва да се захване с идеята. Ювел (казват, че този човек има деца) е измислил концепцията преди около три години. „Веднъж той прочете статия за изнасилване, при което мъжът свалил дрехата на жената за 30 секунди”, разказва Рут.
© AR Wear
И Ювел пристъпил към по-нататъшно четене на тази тема. „Някои изследвания дори съветваха жените: „Не носете опашка, понеже може да ви хванат за нея – продължава Рут и пояснява, че подобни препоръки често водят дамите до объркване. – И на него му се прииска да направи нещо, което да подпомага пасивното съпротивление.”
И ето какво измислил той (отбелязваме, че продуктът засега е само прототип). Дрехата се изготвя от обикновени тъкани (памук, ликра и т.н.) на основата на засекретена анатомична конструкция, която Ювел разработил заедно с екип дизайнери. Нееластични части обхващат талията и бедрата и се захващат с бутон-циферблат – отпускането е възможно само когато стрелките на „часовника” се намират в определено положение.
Разработчиците твърдят, че бельото е устойчиво към опити да бъде разкъсано и дори разрязано благодарение на армирания панел от тъкана лента, която отклонява острието. Ювел е подал заявка за патент, затова Рут отказва да издава научно-технически подробности. Тя отбелязва само, че бельото е достатъчно удобно за носене.
Впрочем AR Wear не е първият опит да се защити жената. Целомъдрен колан са носили жените през XIX век, които работели във фабриките. В началото на ХХ век дамите от висшето общество използвали като средство за самоотбрана игли за шапки и мъжете толкова се страхували от тях, че в Берлин, Хамбург и Ню Йорк съдилищата разглеждали искове за забрана на това „оръжие”.
През 80-те години в чантите на жените се появили флакончета с лютив спрей с хлороацетофенон, но бързо излезли от мода, тъй като нищо не пречело на насилниците също да ги използват. През 2005 годна лекар от ЮАР предложил женския презерватив Rape-X с шипове, които се врязват в кожата на мъжа и причиняват непоносима болка. А тази пролет група студенти от Ченай (Индия) разработиха сутиен със сензори, реагиращи на грубо докосване с електрошок.
© AR Wear
Както е известно, нито едно от тези изобретения не е сложило край на сексуалното насилие. Не бива това да се очаква и от AR Wear. Просто жената ще се чувства по-защитена по време например на нощно тичане, пътешествия зад граница или късна дискотека.
Според уверенията на разработчиците степента на безопасност е горе-долу същата, каквато дава владеенето на крав мага (съвременна система за самоотбрана, която използва ръкопашния бой като начин на оцеляване, а не като бойно изкуство).
Междувременно изследванията за предотвратяване на изнасилванията водят към противоречиви и спорни резултати. Едни твърдят, че активното съпротивление е ефективен метод да се избегне насилието. Други настояват, че жените, които дават отпор, получават значително повече увреждания.
За съжаление досега не е приключил и спорът за това кой е виновен за изнасилванията. Статистиката е доста прозрачна – две трети от изнасилените жени познават насилниците си, само 11% имат в себе си оръжие, 25-30% от нападенията се извършват от интимните партньори.
Затова няма нищо странно, че проектът AR Wear, независимо от целия си алтруизъм, попада под кръстосан огън. Възникват следните въпроси. Няма ли жената, чието бельо толкова трудно може да се свали, да бъде убита с особена жестокост? Ако жената се изплаши и се съгласи да постави стрелките в точното положение, може ли да бъде обвинена, че е изнасилена?
Заслужава ли си да ровим в изследване, в чиято основа стоят благи намерения, но което още не е потвърдило своята ефективност? Трябва ли в ситуация, която не може да се реши с обществени средства, да се приветства всяко оригинално предложение?
