Всеки се е сблъсквал с проблема на избора между синигера в ръката и жерава в небето – когато е било необходимо да се удовлетвори малката полза, която ще получиш веднага, или да вземеш голяма награда, но да се наложи да почакаш.

Не е задължително да се разглежда този проблем от финансово-икономическа гледна точка – представете си човек, който решава дали да изпие още една чаша вино, или да стисне зъби, но на сутринта да се събуди със свежа глава.

Невробиолози от Университета „Пиер и Мария Кюри” (Франция) решили да изяснят как мозъкът се държи в случаи, когато човек избира или близка, или далечна награда.

Опити от такъв род вече са правени и в резултат учените са стигнали до извода, че ключова роля във волевото отлагане на възнаграждението играе дорзолатералната област на главния мозък, която отговаря за самоконтрола.

Но в експерименти, където просто се използвали две суми пари – голяма и малка – не се отчитало, че незабавното възнаграждение се възприема от всички органи на чувствата, докато отложеното се представя пред нас само във въображението. Тоест възниква конфликт между това, което чувстваме сега, и това, което си представяме после.

За да видят този конфликт на ниво мозък, Матиас Песиглион и колегите му направили такъв опит: Доброволци трябвало да избират между бутилка бира, която можело да получат веднага, и шампанско, което им обещали след седмица (да предположим, че шампанското се е оказало по-привлекателно от бирата). При това бирата била на картинка, а шампанското било предлагано само на думи – по-точно, написано с текст.

Както съобщават авторите в PLoS Biology, вероятността за отложен избор нараствала заедно с активността на хипокампа – един от главните центрове на паметта.

В изследването участвали хора с различни поражения на мозъка и ако изборът се предлагал на болен от Алцхаймер с увреден хипокамп, такъв човек винаги предпочитал незабавното възнаграждение.

Ако изборът се правел от болен с фронтотемпорална деменция, при когото се поразява същата „самоконтролна” област, то тук решението зависело от моментния импулс.

Тоест, правят изводи учените, именно хипокампът ни помага да сдържаме желанията си – очевидно благодарение на това, че тази област, както показали неотдавнашни изследвания, отговаря не само за миналото, не само за спомените, но и за способността да се моделира бъдещето; за въображението.