Слънцето осветява Северния полюс на Титан и ако има късмет с времето и траекторията, „Касини” ще получи нови снимки на метановите и етановите морета и езера на Сатурновия спътник.

В района на Южния полюс също има едно голямо езеро и няколко малки, но почти всички езера на Титан по някакви причини са събрани на противоположната страна.

„Касини” притежава радари, способни да проникнат под мъглата, в която е обвит спътникът на Сатурн, но доскоро оптичните и инфрачервените спектрометри и подсистеми на апарата са запечатвали тази област само за кратко, странично, частично или от прекалено голямо разстояние.

Този път нещата се развили доста по-добре. Слънчевата светлина най-накрая пронизала зимната тъма на Северния полюс на Титан, лежаща на Северния полюс на Титан от девет години, когато в системата на Сатурн се включил „Касини”. Дебелата шапка мъгла се разсейва под натиска на лятото. Двете последни прелитания съвпаднали с прекрасно време – почти безоблачно небе без дъжд.

И така, пред вас е мозайка от наблюдения в инфрачервения диапазон, направена на 10 и 26 юли, както и на 12 септември 2013 година. Добре се виждат разликите в състава на материала, заобикалящ езерата особено на изкуствено оцветени изображения).

Очевидно езерата и морето частично са се изпарили, оставяйки след себе си местния еквивалент на земния физиологичен разтвор. Само че на Титан това по-скоро са органични вещества от мъглата, която някога е била разтворена в течния метан. На цветното изображение тя е показана с оранжево на фона на зеленикавия воден лед.

Въпросът защо езерата и морето са съсредоточени основно в северните ширини на Титан, още не е получил отговор. Възможно е тайната да се крие в тези най-светли области, които никой не е виждал досега.

Обърнете внимание, че езерата на Титан имат характерна кръгла форма и стръмни брегове. Едни твърдят, че това е резултат от изригване на вулкани, други подозират карстов ландшафт. Но сега е ясно едно – северната област наистина е малко особена.

Данните, както виждате сами, са получени буквално току-що и специалистите от НАСА още не са готови да кажат повече. Годината в системата на Сатурн продължава 30 земни години и „Касини” е обхванал едва една трета от това време.

Едва сега се появява възможност за сравнение на зимните и летните наблюдения на Северния полюс на Титан. Няма съмнение, че скоро ни чакат още много новини.