Броят на откритите екзопланети, въртящи се около други слънца, прехвърлиха границата 1000. Днес учените разказват за 1010 чужди свята. 12 от тях не са прекалено горещи, но и не измръзват „до кости”, а това значи, че могат да поддържат вода на своята повърхност. Тоест те потенциално може да са обитаеми или на тях да има прости форми на живот.
Намират екзопланетите по затъмняването на светлината на техните звезди (транзитен метод) или с гравитационно микролинзиране. Всички данни за такива светове се събират в Енциклопедията на екстрасоларните планети (Extrasolar Planets Encyclopaedia).
Това е европейски каталог, основан от астронома Жан Шнайдер от Парижката обсерватория преди 18 години. Днес в него фигурират 1010 свята. Не всички описания на откритията са били публикувани в академичните списания, затова НАСА е признала само 919 от тях.
Независимо че астрономите накрая са преминали дългочаканата „психологическа” граница, не всички са доволни от днешното положение на нещата. Така проф. Абел Мендес от Лабораторията за обитаеми светове (Planetary Habitability Laboratory @ UPR Arecibo) при университета в Пуерто Рико смята, че откритите екзопланети може да са в пъти повече. Само че държавите не финансират добре подобни проекти. Като следствие и откритията не са толкова много, колкото ни се иска.
„Имаме техника и проверени технологии, които могат да открият много нови екзопланети, но всичко опира до телескопите. Особено зле са нещата с орбиталните телескопи – споделя пред ВВС преживяванията си проф. Мендес. – Ако имаше повече финансиране, телескопите щяха да са повече и броят на чуждите светове – също.”
Но както и да стоят нещата, в последните години броят на откритите екзопланети е нараснал в пъти. Ако преди 10 години откритието на други светове е било рядкост, то сега медиите вече пишат само за някои изключителни планети.
Много от откритията от този списък принадлежат на телескопа „Кеплер”, който наскоро завърши своята работа на орбитата на Земята. Космическият научен инструмент вече не функционира, но учените продължават да обработват данните, които той е събрал. Днес в ръцете на астрономите има информация за повече от 3500 кандидати за екзопланети. Така в близките години при активна работа на учените броят на известните чужди светове може да се увеличи още повече.
През януари 2013 година изследователите заговориха, че само в Млечния път може да има от порядъка на 17 милиарда екзопланети с размери, съпоставими на земния. А една от шест звезди може да има такава планета на близка до нейната орбита.
Струва си да отбележим, че не е толкова просто да се определи дали един или друг обект е планета. Тъй като астрономите нямат възможност да наблюдават тези светове пряко, техните параметри (размери, маса) се определят само по косвени признаци. Но дори ако разполагат с максимум информация, понякога за планети погрешно се вземат кафяви джуджета. За такива „екзопланети” астрономите продължават да спорят и до днес.
Разпределение на откритите екзопланети по различни параметри.
PHL @ UPR Arecibo
Да добавим, че броят на откритите екзопланети за учените, разбира се, не е най-важен. Къде по-важни са сведенията, които получават астрономите паралелно и които допълват общата картина на света. Често съществуващите и дори общоприети представи се рушат, когато бъде открит обект, който не се вписва в съществуващите модели. Налага се изследователите да преразглеждат възгледите си за едно или друго явление, а заедно с тях – и общите представи за строежа и еволюцията на галактиката и дори за Вселената.
„Вълнува ме не само къде е разположена екзопланетата. Искам да разбера природата на звездите, тъй като те държат близо до себе си планети. Искам да разбера как е устроена цялата галактика, как са разпределени слънцата по нея, как е свързано всичко”, добавя проф. Мендес.
Разбира се, най-интересни за астрономите са световете, подобни на нашата Земя, тъй като на тях теоретично може да съществуват други или дори близки до нашата форми на живот. „Искаме да знаем колко уникална е нашата планета. Това е голям въпрос и сега сме близо до неговото решение като никога”, казва ученият.
