Наскоро генетици стигнали до извода, че кръвта, пропила се в част от тъкан, съхранявана в декоративна тиква от XVIII век, принадлежи на френския крал Луи XVI, който бил обезглавен през 1793 г.
Става дума за това, че ДНК, взета от този образец, много прилича на получената от мумифицираната глава на неговия пряк предшественик – крал Анри IV.
Авторите на откритието толкова били сигурни в своите резултати, че направили фирма и започнали да предлагат на желаещите да проверят няма ли в жилите им „синя кръв”.
Ново изследване поставя под въпрос достоверността и на кръвта, и на главата, тъй като ДНК от тези образци не съвпадат с ДНК на сегашните родственици на споменатите монарси.
Според легендата един от очевидците на екзекуцията на Луи XVI напоил с кръвта му кърпа, която после съхранявал в декоративна тиква – кратуна. Преди няколко години семейството, притежаващо реликвата, се обърнало към генетика Карлес Лалуес-Фокс от Института по еволюционна биология в Барселона да разгледа ДНК, която може да се е съхранила в останките от тъканта. Това, което се изяснило, не било толкова много – ДНК на синеок европеид и толкова. Нямало с какво да се сравнява.
На помощ се притекла мумифицираната глава на Анри IV, основател на династията на Бурбоните, убит през 1610 г. Луи XVI му се падал прапрапрапраправнук (пет пъти „пра”). Лалуес-Фокс успял да изолира малка част от Y хромозомите от вътрешната част на главата (напомняме, че тази хромозома се предава по бащинска линия). Оказало се, че главата и кръвта принадлежат на хора, които действително били в родствена връзка.
Но френският историк Филип Делорм заподозрял нещо нередно. Прекалено малко Y хромозоми били изолирани от главата, за да може да се твърди със сигурност за неслучайно съвпадение. Той предложил на генетика Жан-Жак Касиман от Льовенския католически университет (Белгия) заедно да открият трима живи потомци на френските крале (Бурбоните), за да изяснят как в действителност изглежда Y хромозомата на тази генеалогична линия. Резултатът се оказал различен от Y хромозомите от главата и кръвта.
Кой е прав, зависи отчасти от това как наистина изглежда родословното дърво на Бурбоните, а това е предмет на спорове. Касиман и Делорм твърдят, че привлечените от тях родственици представляват три различни клона от това дърво, затова съвпадащите части на принадлежащите им Y хромозоми дават адекватна картина за наследниците на Бурбоните. Но и Лалуес-Фокс, и колегата му палеонтолог Филип Шарлие смятат, че всички живи роднини водят към Филип I, който бил хомосексуалист и затова по-скоро не е оставил потомство.
„Очевидно имаме работа с лъжливо бащинство в кралското семейство – пояснява Лалуес-Фокс. – Затова по-внимателно трябва да се отнасяме към това, което хората разказват за своето родословие.”
Двата лагера смятат, че най-добрият начин да се завърши тази криминална история е изучаването на ДНК на колкото се може повече потомци. Само че никой няма пари за това. По тази причина краят на историята се губи в мъглата.
