Човек – това звучи гордо. Затова, съгласете се, често той изглежда не както трябва – не блести с ум и талант, боледува, пуши, пие, лъже и постоянно греши.

Несъвършена е човешката природа, уви. Как да я подобрим? Разбира се, с помощта на евгениката.

Така преди сто години са мислели хиляди блестящи умове от различни страни. А властимащите, вслушвайки се в техните изисквания, приемали нечовешки закони – такива, от които и до днес ни е срам.

Неестествен подбор

Евгениката – специфично учение, на кръстопътя между науката, етиката и религията – обещавала бързо да реши два глобални проблема – да се раждат децата здрави, талантливи и умни и да не се появяват непълноценни и болни, които после да станат алкохолици, шизофреници, серийни престъпници…

Бащата на евгениката и братовчед на Чарлз Дарвин – видният антрополог, психолог Френсис Галтън – през 1883 г. пише епохалния труд „Изследване на човешките способности и тяхното развитие”. Галтън твърди: различията между хората произтичат не поради социалните условия и слабите усилия за постигане на собствените цели.

Не, интелектуалните способности се наследяват по същия начин, както и физическите, а „качеството” на детето зависи директно от бащата и майката. Ако двойките се подбират системно, високият интелект може да се превърне от случайно качество в постоянно.

Галтън бил съгласен с мисълта на Дарвин, че естественият подбор поддържа оцеляването на вида. Но човечеството е единственият на Земята биологичен вид, който благодарение на развитието на цивилизацията се отклонява от това. А това е пряк път към израждането. Необходимо е спешно да се осъществи липсващият в културната среда естествен подбор по изкуствен път: „това, което природата дава сляпо, бавно и строго, следва да се направи бързо, прозорливо и меко”.

Самият Дарвин благосклонно се отнася към евгеническата теория. „Човек изследва прилежно родословието на своите коне, рогат добитък и кучета, преди да ги чифтоса – пише той. – Но когато става дума за собствения брак, той рядко или никога не се грижи за нещо подобно.”

Утопичният модел

Идеите на евгениката, които излага Галтън, не са нови. Още в Спарта болнавите деца по решение на ефорите – висши съветници – били хвърляни в пропасти. На спартанците им били необходими непобедими воини.

През IV в. пр.н.е. Платон в „Държавата” пише: трябва да се стимулира раждаемостта от здрави, умни и красиви и да се ограничи от тези, които са болни. Великият философ призовава съгражданите си: на децата с дефекти или от непълноценни бащи и майки трябва да се отказва медицинска помощ, а „моралните чудовища” – да се екзекутират. Идеалното общество трябва да поощрява временните съюзи на избрани мъже и жени – за да оставят те висококачествено потомство.

В Древния Рим било същото. Цитираме Сенека: „Ние унищожаваме уродливото потомство и удавяме слабите и ненормално родените.”

А ето още един заклет евгеник – Томазо Кампанела, средновековен социалист утопист. Той казва: „Размножаването се намира в компетенциите на държавата, а не на отделни лица. Новата държава трябва сама да избира родителите, с отчитане на техните физически данни и темперамент, за да избегне появата на уродливи и слаби деца…”

Първият руски евгенист бил Петър Велики. Според един от указите му на „глупаците, които не стават за никаква наука и служба”, се забранява да встъпват в брак, тъй като от него не следва да се очакват „добро наследство и държавна полза”. И знаменитата сватба на джуджета – евгеническият експеримент на Петър, отразяващ неговото желание да експериментира с наследствеността.

В живота винаги има място смъртта

Идеите на Галтън бързо завладяват умовете на прогресивното към този момент човечество. Още в началото на века в Америка в 12 щата законодателно е оформена принудителна стерилизация на „наследствено дефектните”. Доктор Шарп, провеждащ операциите, фанатик по въпросите на евгениката, отбелязва, че след тях интересът към противоположния пол не намалял.

Отличава се Швеция, където през 1918 г. е създаден Институт по експериментална биология и изучаване на наследствеността в Лунд, а след четири години – Държавен институт за расова биология в Упсала.

Трябва да им се признае на шведите, че били доста хуманни. Стерилизацията се признавала за желателна, но била изключително доброволна. Операция била предлагана за тези, които лекари и юристи смятали за умствено или расово непълноценни. След това в списъка били добавени антисоциални личности, опасни престъпници и хора с необичайни или прекомерни сексуални желания.

Програмата е закрита чак след Втората световна война, а последната операция е направена през 1976 г. Подобни програми имало в Дания, Финландия, Норвегия, Швейцария. От 1890 до 1930 г. евгениката активно се развива поне в 30 страни. Мащабът на евгеничните изследвания е грандиозен, популярността – огромна. Събитията от Международния конгрес по въпросите на евгениката, който се провежда през 1932 година в Ню Йорк, са следени по същия начин, както сега се следят световните първенства по футбол.

В СССР след революцията евгениката също е в особено положение. „Трябва да подобрим човешката природа, както се подобряват по изкуствен начин домашните животни и растенията”, твърди авторът на няколко открития в световен мащаб Николай Колцов. През 1920 г. той основава Руско евгеническо общество, в което влизат изявени биолози, медици, химици и психиатри.

А в „Руски евгенически журнал”, който се редактира от Колцов, се публикували десетки изисквания, посветени на родословни гениални писатели, философи, научни дейци, видни болшевици и представители на народните маси, чиито изявени способности трябвало задължително да бъдат предадени на потомството.

Ученикът на Колцов, проф. Александър Серебровски, изисква незабавна „болшевизация на науката”. През 1929 г. той предлага да се създаде банка за сперма от ценни производители – особено революционни вождове – и да се разгърне широка програма за изкуствено осеменяване на трудещите се жени.

Според професора един талантлив и ефективен производител може да има хиляди деца, така че раждането от любимия мъж изобщо не е задължително. Затова новите свръхчовеци ще изпълняват петилетката за две години и половина. А много скоро повечето съветски хора ще имат такива видни качества като Ленин, Нютон, Леонардо да Винчи, Пастьор, Бетовен или Карл Маркс…

Още в средата на 30-те години съветската власт се разделя окончателно с обещанията на евгениката да създаде нов човек. Академик Колцов е наречен от колегите си фашист, поддръжник на зоотехническото разплождане, мракобесник и невежа.

Болният се нуждае от грижи

Най-далече от всички в издигането на евгениката стига Германия. На 14 юли 1934 г. е приет закон за „Предотвратяване на раждането на наследствено болно потомство”. Ако се установи лоша наследственост при двамата родители, се взема решение за тяхното стерилизиране. За четири години на такава операция или на евтаназия с отровен газ са подложени над половин милион души – евреи, цигани, гейове, алкохолици психично болни, политически опозиционери, престъпници…

Едновременно Химлер издига програмата „Лебенсборн” („Източник на живот”): подбор на здрави и образовани арийци, за да се възпитат суперхора, способни да командват низшите раси и нации. Евгеническите идеи органично се сливат с фашистката идеология. Хитлер пише, че народната държава трябва да поставя интересите на расата в центъра на обществения живот и да се погрижи само здрави хора да произвеждат потомство.

Чудовищният немски опит отрезвява мнозина дори сред най-убедените учени евгенисти в други страни. И чак към края на 30-те години евгениката започва все по-рядко да се споменава: благите намерения на учените се оказват път към истински ад.

Спомнят си за евгениката години по-късно, когато започва генетичният бум. Сега възможностите за подобряване на човешката природа са несравнимо по-мощни. Само че и въпросите са повече от отговорите. Кое е по-добре за природата – децата до едно да се раждат умни, здрави и красиви? Или не бива да се прекрачва в тази защитена, божествена област?

Знаменитият биолог Тимофеев-Ресовски казва: „Свинарят знае какво иска от своите свине и в каква посока да го подобри. Същото знае и скотовъдът за своя рогат добитък. Кажете, моля, кой знае какво е необходимо и в каква посока трябва да се подобри човечеството? Няма такива хора. Свинете не може да подобрят своята природа. Всяка свиня си мисли, че е най-добрата свиня. Това се наблюдава често и в пределите на човечеството.”