Какво би станало със света, ако щракнем с пръсти и преминем изцяло на възобновяеми източници на енергия за една нощ? Колкото и да е странно, в този случай почти нищо не би се променило. Или поне за биоразнообразието и екосистемите.
Разбира се, проблемът с изменението на климата би бил решен, но Стеб Фишър от университета „Монаш” (Австралия) и колегите му от различни страни, с които той разговарял на тази тема, са единодушни, че човек така или иначе ще продължи унищожаването на екосистемите на Земята с предишните темпове.
Изменението на климата, както пише ученият на сайта на The Conversation, са проблем, а не Проблем. Да, това е проблем, който изисква спешни мерки, за да се избегне най-лошото от преломните моменти в нашата екологична история. Но не е Проблем, след решението на който на планетата ще настъпи дългоочакваният рай. Има много други аспекти на взаимоотношенията между човека и природата, които силно вредят на биоразнообразието.
Без биоразнообразието във всичките му форми, създаващи сложна мрежа от взаимосвързани системи, които поддържат биосферата в хомеостаза, това, което смятаме за разбиращо се от само себе си (температура, ниво на кислород в атмосферата, дори концентрацията на сол в морето), ще престане да поддържа живот в познатия ни вид.
Фишър смята, че движещата сила на масовото измиране ще бъде тъкмо изменението на климата. Всъщност катастрофалните последствия от парниковия ефект тепърва предстоят (и дори са по-близо, отколкото смятахме доскоро).
Сегашната траектория на загубите на биоразнообразие и разрушение на екосистемите е резултат от обезлесяването, прекомерния риболов, химическото замърсяване, деградацията и ерозията на почвата, разрушаването на местообитанията, опустяване и т.н. Всичко това е функция на огромното количество енергия, озовало се на наше разпореждане. А тя е прекалено много. Нейното използване вреди на екосистемите.
Ние изразходваме енергия и материали извън всякакви разумни предели – 51% от световното използване на енергия се падат на промишлеността, 20% – на транспорта, 18% – на бита, 12% – на търговията. Но всичко е взаимосвързано, подчертава Фишър, и задоволявайки нашите основни потребности, ние едновременно по физически и химически начин разрушаваме екосистемите.
И така, какви са разумните предели? Експертът смята, че за отговор на този въпрос следва да се разгледат четири главни фактора.
Първо, по данни на Глобалната мрежа на екологичния отпечатък ние употребяваме с един път и половина повече, отколкото Земята произвежда за година. За да се върне балансът между нашата материална и енергийна кредитна карта, е необходимо да намалим потреблението на природни ресурси поне с една трета.
Второ, населението почти неизбежно ще се увеличи с още 25%. За да се задоволят потребностите на новородените, трябва да се съкрати потреблението на природни ресурси с още една четвърт.
Трето, 20% от най-състоятелните хора на планетата са 40 пъти по-богати от най-бедните 20%. Това е морално и геополитически нерационално. Горните 20% би било добре да съкратят потреблението четири пъти, а долните – да го увеличат в същата степен. Тогава богаташите ще бъдат по-богати от бедняците само 2,5 пъти, което е по-разумно. За особено богатите страни (например за Австралия) това ще означава съкращаване на потреблението на природни ресурси още със 75%.
Накрая планетата (и следователно човечеството) има нужда от запас от сигурност.
Както отбелязва Фишър, устойчивото използване на природата предполага, че ние ще прилагаме само 6% от количеството материали и енергия, което потребява сега, да речем, Австралия.
Това е цел, без достигането на която имаме много малко шансове за реализирането на главната задача – оцеляването. Ученият се надява, че именно оцеляването е това, което иска мнозинството.
Да предположим, че ние, човечеството, сме излезли от сегашната криза на планетарна устойчивост относително невредими и след сто години сме стабилизирали глобалната екосистема. Какво виждаме? Виждаме здрава планета – биоразнообразието е престанало да се съкращава (спряло е масовото измиране), атмосферната концентрация на въглероден диоксид се намира на постоянно равнище, броят на народонаселението контролирано намалява, химичният и физическият ущърб за екосистемите е ликвидиран.
За да осъществим толкова дълбоки и радикални изменения, ни предстои да преосмислим всички начини за политическа, икономическа и социална организация на човека.
Когато питат Фишър с какво да започнем, той философски отговаря – със самите себе си. Сега имаме състезателна система за управление и в политиката, и в икономиката. Тя е ефективна в открито пространство с малко количество хора, когато в случай на катастрофа можем да се преселим на ново място.
Земята е затворена система с голям брой население. Няма къде да се преселим и се налага да си лекуваме раните на място. Тук е необходима кооперативна система на политическа и икономическа организация.
Трябва да се започне работа сега, да се обсъждат нови идеи, да се експериментира. Останало ни е не толкова много време, но шансове за ново Възраждане все още има.
