Препарат, който се използва при трансплантирани пациенти с цел да не се отхвърля трансплантът, е на път да се окаже разковниче за болестта на Алцхаймер, съобщава британското списание Nature. Рапамицинът освен това действа особено благоприятно и на болестта Паркинсон, като забавя нейното развитие. Двете нервновегетативни заболявания са бич за съвременния човек, ето защо всяка крачка напред в тяхното лечение може да се смята за окуражаваща. Шефът на екипа, провел изследването за действието на рапамицина, Исидро Ферер, е категоричен, че тепърва предстои да се докажат още положителни въздействия на препарата. Изследването бе координирано от International School for Advanced Studies в Триест, Италия. В продължение на пет години учените работят по темата. Оказа се, че страдащите от Паркинсон имат дефицит на протеин Uchl1. Доскоро не беше ясно откъде произлиза този дефицит. Стана ясно,, че той може да се регулира със своя огледален протеин, доставен от имунопотискащия препарат.

· Изследването показа, че когато огледалният протеин е в ядрото на клетката, той не взаимодейства с протеина Uchl1. Но ако се намира в цитоплазмата, това взаимодействие се получава. При Паркинсона протеинът Uchl1 е редуциран, а огледалният протеин го открива в ядрото, не в цитоплазмата. Учените откриха метод да изтръгват огледалния протеин от ядрото и да го заставят да взаимодейства с оригиналния протеин – това става възможно благодарение на рапамицина.

· Изследването бе осъществено ин витро. Все още е рано да се говори за революционни резултати при пациенти, предстоят опити с животни, а след това препаратът ще бъде тестван и върху хора.