Само след няколко десетилетия слънчевите бури ще причиняват повече вреди на самолетите и космическите кораби от сега, твърдят учени от Университета в Рединг, цитирани от Би Би Си. Според тяхната разработка, когато Слънцето навлезе в период на по-ниска слънчева активност, тогава радиацията, която ще достига до Земята, ще бъде по-опасна. Екипът твърди, че в момента Слънцето се намира в соларния си максимум (периода на най-голяма слънчева активност в един слънчев цикъл), като тази фаза е започнала през 20-те години на XX век. Майк Локуд, професор по физика в Рединг, заяви: "Всички доказателства сочат, че Слънцето скоро ще излезе от соларния си максимум, който предхождаше началото на космическата ера." При него средният брой на слънчевите изригвания е много по-голям.
Проучването показва, че най-голямо количество радиация достига Земята в периодите на средна соларна активност.
Повишената радиация е голям проблем за авиацията и комуникациите - т.е. за технологиите, които не са съществували предишния път, когато Слънцето е завършило своя голям соларен максимум.
Проучването на екипа от Рединг е базирано на доказателства от ледници и дървен материал отпреди 10 000 години. Екипът е измерил нивата на нитрати и космогенни изотопи, които са навлезли в нашата атмосфера и са се запазили в лед или в друг органичен материал.
"Използвахме тези данни, за да можем да кажем, че в близките десетилетия ще станем свидетели на неблагоприятна комбинация от соларни условия. Въпросът е колко по-опасна ще бъде радиацията и колко дълго ще продължи облъчването", казва проф. Локуд.
Най-разрушителната радиация е от активните слънчеви частици, които се излъчват от Слънцето чрез масови изригвания или слънчеви бури, експлодиращи на слънчевата повърхност. Доказателствата сочат, че въпреки че има по-малко слънчеви бури, когато Слънцето напусне големия си максимум, те стават по-мощни и бързи и затова носят повече частици.
При друго проучване екип от Станфордския университет в Калифорния е създал технология, която може да предупреждава за формирането на слънчеви петна, преди те да са станали видими на слънчевата повърхност. Слънчевите петна са области на висока магнитна активност. Те са важни, защото са местата, където се образуват слънчевите бури и изригвания. Изобретението на Статис Илондис и колегите му ще помогне да се получава предварителна информация за слънчевите бури и радиацията, която те носят. Екипът от Станфорд е използвал нова техника, наречена хелиосеизмология. Тя се базира на анализ на вибрациите на слънчевата повърхност.