Британски учени изследвали метеорологичните данни по време на бомбардировките от Втората световна война, за да разберат какъв е бил техният ефект върху климата. Анализ на данните от британската метеорологична служба и военните архиви показал, че на 11 май 1944 г., когато 1444 самолета излетели от летищата в Югоизточна Англия, сутрешните температури били значително понижени заради инверсионните следи в небето. Тези инверсионни (или кондензационни) следи се образуват, когато горещият, натоварен с аерозоли въздух от двигателите на самолета, се смеси със студения въздух в горната тропосфера.
Докато някои инверсионни следи се разсейват бързо, други образуват перести облаци, които блокират слънчевите лъчи. Ефектът на това явление трудно се наблюдава в сегашното оживено небе. Въздушният трафик се увеличава с между 3% и 5% годишно за пътническите самолети и със 7% за товарните полети. След атентатите на 11 септември 2001 г. американското въздушно пространство бе затворено за пътнически полети, което даде на учените възможност да изследват последствията от внезапната липса на инверсионни следи. Тогава обаче получените резултати не бяха еднозначни. Сега учените изследват обратния ефект – въздействието на инверсионните следи в обикновено празното небе през 40-те години на миналия век. Тъй като метеорологичните условия са били изключително важни за успешните бомбардировки, те били наблюдавани много внимателно. Данните показват значително потискане на температурите вследствие на инверсионните следи.