Космическият апарат на НАСА „Месинджър“ успешно навлезе в орбитата на Меркурий и стана първата сонда с подобно постижение, предаде Би Би Си.
Роботизираната сонда започна 14-минутно горене в главния си 600-нютонов двигател в 03:45 часа българско време вчера. Това забави апарата достатъчно, за да бъде „захванат“ от гравитацията на най-вътрешната планета в Слънчевата система. Така „Месинджър“ навлезе в 12-часовата силно елиптична орбита около планетата. Заради близостта си до Слънцето Меркурий не е особено приветливо място за научни изследвания. Температурите на повърхността на планетата са достатъчно високи, за да разтопят олово. Затова „Месинджър“ е оборудван със специален щит, който го предпазва от тези екстремни жеги. Дори и инструментите на сондата, които наблюдават планетата, трябва да бъдат защитени от изпепеляващата горещина, идваща от повърхността й. В момента „Месинджър“ се намира на около 46 млн. км от Слънцето и на около 155 млн. км от Земята. Според главния инженер на сондата Ерик Финиган „Месинджър“ се е доближил максимално близко до Меркурий.
Изследователят Шон Соломон от института "Карнеги" във Вашингтон се надява в следващите месеци сондата да донесе значителни открития. „Започнахме мисията „Месинджър“ преди 15 години с предложение към НАСА. Оттогава се подготвяме за навлизането в орбитата на Меркурий и наблюденията, които ще последват. Силно подценяване ще е, ако кажем, че научният екип е въодушевен от онова, което предстои. Не сме на себе си“, каза ученият.
Самото доближаване до Меркурий обаче се оказа сериозно предизвикателство. „Месинджър“ трябваше да направи шест ниски прелитания – веднъж над Земята, два пъти над Венера и три пъти над самия Меркурий, за да овладее скоростта си, докато се приближаваше към Слънцето и огромната му гравитация.
Стратегията, разработена от учени и инженери, е „Месинджър“ да събира данни с помощта на седемте инструмента, с които разполага, докато е най-близо до повърхността на Меркурий (на около 200 км над повърхността на планетата), и да изпраща информацията на Земята, когато се намира най-далече от планетата (до 15 000 км от повърхността) и се охлажда. „Меркурий“ често се смята за безинтересен и скучен свят, който предлага малко вълнения на онези, които го наблюдават, но планетарните учени твърдят обратното – това е планета на необикновени противоположности.
Меркурий е толкова близо до Слънцето, че температурата на повърхността на екватора му може да достигне до повече от 600 градуса по Целзий. В същото време обаче на полюсите, които винаги са в сянка, може да има замръзнала вода. Планетата е толкова плътна за размерите си, че над две трети от космическото тяло вероятно е изградено от желязо. Освен това Меркурий има магнитно поле – нещо, което липсва при Венера и Марс. Планетата е покрита с дълбоки белези, не само кратери от сблъсъци и вулканична активност, но и от свиване – размерът на Меркурий постепенно е намалявал в продължение на историята на Слънчевата система. Меркурий е интересен и с това, че може да ни даде насоки за това как биха могли да изглеждат новооткритите планети, които обикалят около отдалечени слънца. Много от тези светове са разположени твърде близо до своите звезди.
“Месинджър“ се очаква да остане в орбитата на Меркурий в продължение на една година, през която да прелети близо 730 пъти около планетата. Ако сондата остане в добро състояние, мисията й най-вероятно ще бъде удължена с една година. До края на десетилетието се очаква Европейската и Японската космическа агенция също да изпрати свои мисии до Меркурий.