По-строги цели за ограничаването на парниковите емисии в Европейския съюз могат да доведат до създаването на работни места и засилването на икономическия растеж до 2020 г., вместо да го забавят, както се опасяват много правителства в ЕС, съобщи Ройтерс.
Намаляването на емисиите с 30% от нивата им през 1990 г. до 2020 г. вместо с 20%, каквито са целите за момента, ще подпомогне иновациите и инвестициите в нискокарбоновата икономика след края на финансовата криза, се казва в ново проучване на Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, поръчано от министерството на екологията на Германия.
Според изследването намаляване на вредните емисии с 30% ще ускори икономическия ръст на ЕС с 0,6% годишно, ще създаде до 6 млн. допълнителни работни места в Европа до 2020 г. и ще увеличи европейските инвестиции от 18% на 22% от брутния вътрешен продукт. До 2020 г. това ще доведе до увеличаването на европейския брутен вътрешен продукт с 620 млрд. евро, което е с 6% над обичайните тенденции.
Изследването посочва, че много страни са се възстановили от глобалната икономическа криза през 1929 г. със засилване на инвестициите, особено във военната област. Сега инвестициите в екологично чист ръст могат да задвижат възстановяването след финансовата криза през 2007-2008 г.
Отделен доклад на ООН показва, че инвестирането на 1,3 трилиона долара годишно в зелени сектори ще доведе до дългосрочна стабилност в световната икономика, предаде Би Би Си. Отделянето на около 2% от световния брутен вътрешен продукт за десет ключови области ще даде начало на „нискокарбонова ефективна зелена икономика“, смятат авторите на доклада. Според тях инвестициите трябва да се разпределят по следния начин – 108 млрд. долара за земеделие, 134 млрд. долара за енергийна ефективност, 110 млрд. долара за рибарството, 15 млрд. долара за горите и 110 млрд. долара за водите и рециклирането на отпадъците. Според доклада, който е изготвен от експерти от развити и развиващи се страни, зеленият икономически модел ще доведе до по-висок икономически ръст до 5-10 години. За да се отделят тези инвестиции обаче, е необходима реформа на съществуващите национални и международни политики.