Най-голямата черна дупка, открита до момента, може да погълне цяла Слънчева система, съобщи „Спейс дейли“. Въпросната черна дупка е и най-отдалечената – тя се намира на около 50 милиона светлинни години от нашата планета.
Астрономите използвали телескоп на Хаваите, за да наблюдават галактиката M87, и открили, че черната дупка в центъра й е два пъти по-голяма, отколкото се е смятало досега. Хоризонтът на M87 е четири пъти по-широк от орбитата на Нептун, а масата й е равна на масата на 6,8 милиарда слънца. За сравнение черната дупка в центъра на Млечния път е 1000 пъти по-малка. Учените смятат, че черната дупка М87 вероятно се е образувала в резултат на сливането на стотици по-малки черни дупки.
Според Джордж Джорговски от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, участвал в изследването, шансът за изучаването на подобни огромни черни дупки не е просто любопитен факт за книгите с рекорди. Заради огромната си маса М87 е най-подходящият кандидат за бъдещи изследвания, при които черни дупки да могат да бъдат наблюдавани директно, а не да се разчита на косвени доказателства за наличието им, използвани от астрономите от десетилетия.
Карл Гебхард от Университета на Тексас в Остин и негови колеги използвали осемметровия телескоп „Джемини норт“ на Хаваите, за да изследват движението на звездите около черната дупка. За да бъде определена с точност масата й, учените трябвало да разгледат всички компоненти на галактиката, включително тъмния ореол – регионът, изпълнен с тъмна материя, който обкръжава галактиката – черната дупка и звездите. Гебхард използвал инфрачервения спектрограф на телескопа, за да измери скоростта на звездите, обикалящи около черната дупка. Адаптивна оптика била използвана за компенсиране в реално време на разместванията в атмосферата, които замъгляват детайлите, показани от наземните телескопи. Така учените успели да наблюдават звездите в галактиката с 10 пъти по-голяма точност от преди.
„Бъдещите наблюдения на този обект могат да ни помогнат най-накрая да докажем, че онова, което наричаме черна дупка, в действителност е черна дупка. До момента нямаме пряко доказателство за наличието на хоризонт на събитията – въображаемата сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка“, обясни астрономът.