Образуването на величествените сатурнови пръстени и ледени луни вече не е загадка след експериментите, извършени в Югозападния изследователски институт в Сан Антонио, щата Тексас, съобщи „Физорг“. Според учените пръстените и спътниците на Сатурн са се образували след сблъсък на планетата с нейна луна, голяма колкото Титан.
Сатурновите пръстени в момента съдържат между 90% и 95% лед. Въпреки че сега те са замърсени от прах и отломки от скалисти метеорити, пръстените най-вероятно са представлявали чист лед в самото начало. Този състав е необичаен в сравнение със сместа от лед и скални отломки, характерна за отдалечените райони на Слънчевата система. По същия начин ниската плътност на вътрешните луни на Сатурн показва, че и те са необикновено богати на лед. Според досегашната водеща теория за произхода на сатурновите пръстени те са образувани, когато малък спътник бил ударен от комета. „Този сценарий най-вероятно би довел до образуването на пръстени, които са смес от скали и лед, а не предимно от лед – такива, каквито ги наблюдаваме днес“, обясни авторът на изследването д-р Ромин Кануп.
Новата теория свързва образуването на пръстените с формирането на спътниците на Сатурн. За разлика от Юпитер, който има четири големи спътника, Сатурн има само един – Титан. Предишни изследвания показват, че първоначално около Сатурн е имало няколко спътника с размерите на Титан, но онези, които били между Титан и планетата, били унищожени, след като се сблъскали със Сатурн вследствие на спираловидните си орбити. С приближаването на последния изгубен спътник към повърхността на планетата нагряването, причинено от изкривяването на неговата форма заради гравитацията на Сатурн, довело до стопяването на неговия лед и преместването на скалите към ядрото му. Д-р Кануп използвал компютърни симулации, за да покаже, че при преминаването на такъв спътник през региона на сегашния вътрешен пръстен на планетата приливните сили откъсват материал от външния му леден слой, докато скалното ядро остава непокътнато и в крайна сметка се сблъсква с планетата. По този начин се образува първоначалният леден пръстен, който е много по-масивен от сегашните пръстени на Сатурн. С течение на времето сблъсъците в рамките на пръстена го накарали да се разпръсне, а масата му намаляла. Материалът, който се разпрострял в посока към планетата, бил изгубен, а материалът, който се насочил извън пръстена, образувал ледени луни с маси, подобни на тези на сегашните вътрешни спътници на Сатурн.