Принципно въпросът, какво е имало преди Големия взрив, не се смята за научен. Според теорията за Големия взрив времето дори не е съществувало преди този момент, което е преди около 13,7 млрд. години. Сега обаче известният британски учен Роджър Пенроуз и Вахе Гурзадиян от Института по физика в Ереван са открили ефект в космическия микровълнов фон, който според тях им позволява да надникнат във времето преди Големия взрив, съобщи „Физорг“.
Космическият микровълнов фон представлява радиацията, която съществува навсякъде във Вселената, като се смята, че е „наследство“ от времето, когато Вселената е била на едва 300 хиляди години. В началото на 90-те години на миналия век учените откриха, че температурата на космическия микровълнов фон притежава свойството анизотропия, което означава, че температурата варира с около една част на 100 хиляди. Тези изменения представляват едно от най-силните доказателства в подкрепа на теорията на Големия взрив, тъй като се смята, че тези миниатюрни варирания са прераснали в мащабни структури, които могат да се наблюдават днес. Смята се, че тези варирания са случайни заради периода на „разширяване“, който се предполага, че е настъпил част от секундата след Големия взрив.
Пенроуз и Гурзадиян обаче са открили концентрични кръгове в космическия микровълнов фон, в които температурните вариации са много по-ниски от очакваното, което навело учените на мисълта, че анизотропията не е съвсем случайна. Двамата учени смятат, че тези кръгове са възниквали в резултат от сблъсъци между свръхмасивни черни дупки, при които се освобождават огромни, предимно изотропични изблици от енергия. В тези избухвания има много повече енергия, отколкото при обикновените местни вариации в температурата. Според учените обаче някои от най-големите изотропични кръгове са се появили преди Големия взрив.
Откритието не означава, че не е имало Голям взрив, а по-скоро поддържа идеята, че вероятно е имало поредица от Големи взривове. Учените обясняват, че кръговете в космическия микровълнов фон поддържат идеята, че живеем в циклична Вселена, в която в края на една вечност (или еон) или една вселена се задейства нов Голям взрив, който дава началото на нова вечност, и този процес се повтаря безкрайно. Сблъсъците на черните дупки, предизвикали кръговете, най-вероятно са възникнали в последните етапи на вечността точно преди нашата, смятат учените.
В миналото Пенроуз е изследвал циклични космологични модели, тъй като е забелязал друг недостатък на общоприетата инфлационна теория, според която при Големия взрив Вселената е започнала да се разширява с голяма скорост, която впоследствие е започнала да се забавя. Инфлационната теория обаче не може да обясни малката ентропия при зараждането на Вселената. Ниската ентропия (или високата степен на ред) е била от много голямо значение за създаването на сложната материя. Според цикличната космологична идея, когато Вселената се разгърне максимално, черните дупки ще се изпарят, а цялата информация, която те съдържат, някак ще изчезне, премахвайки ентропията от Вселената. В този момент ще започне нова вечност с ниска ентропия.