Дизайн на идея и идея за дизайн

За разлика от Мохамед Али, другият велик боксьор на 70-те Джо Форман продължава да радва хората и до днес.
Ориндж PR е на пазара от юни 2000 г. – още преди едноименната книжарница да се появи на „Граф Игнатиев”. Агенцията предлага пълния набор от PR услуги, с акцент върху корпоративния и персонален имиджмейкинг, комуникационните стратегии, медийните анализи и планиране и не на последно място – живият диалог с обществото. Наскоро екипът видя името си в класация на най-успешните PR агенции в България. От агенцията твърдят, че се чувстват на тясно в крилати фрази, но ако все пак се наложи да изберат предпочитани думи за себе си, се спират на „лоялност на всяка цена и креативност” – винаги, когато професионализмът го позволява. За разлика от Мохамед Али, другият велик боксьор на 70-те Джо Форман продължава да радва хората и до днес. И то само защото, след като се оттегли от спорта, му хрумна гениалната идея да наклони домашния си тостер така, че мазнината да се оттича и беконът да става хрупкав. Много просто – взимаш съществуващата електрическа скара с тефлоново покритие, която някой вече е изобретил, и й даваш лек наклон. И ето ти го прочутият тостер на Форман – много удобен и здравословен, можеш да го купиш дори и в България. Тримата от „Магна” може би имат подобни тостери в домовете си, защото изключително ловко и естествено повториха с действията си в 13 епизод на „Стажантът” едно от основните правила, съпътстващи всеки успех: преди да хукнеш да сътворяваш революционно нов продукт, опитай да подобриш някой от вече съществуващите. Мисля, че това е важната поука от този епизод и за всички нас, които сме се опитвали да впечатлим клиент със суперноваторска и свръхоригинална идея, за да видим после как първоначалният му ентусиазъм след добрата презентация постепенно се превръща в недоверие: Тези за какво ме взимат! Изобщо в този епизод и „Магна”, и „Нетна стойност” ни осигуриха достатъчно онагледени поуки. Ще се опитам да ги обобщя накратко. Значението на личния контакт Веднага след получаването на задачата „Магна” показаха, че не се боят да застанат очи в очи не само с хората, за които е предвиден новият продукт, но и с бъдещите оценители и клиентите на техния труд. „Нетна стойност” решиха да спестят време и разчитаха на конферентния разговор. След като не сполучиха с този подход Staples, мениджърът на проекта Алекс осъзна, че са оплескали нещата, но това не го накара да се раздвижи и да отиде до магазина за офис консумативи. Там можеше да види на живо поне таргета, за който в момента работи. И реши да прави фокус групи пак по телефона. Така Алекс от самото начало реши да следва учебника буква по буква, но формално. Което ни води директно към следващата поука. Фокус групата и здравият разум Има хора, които твърдо вярват, че единствената цел на фокус групата е да те оправдае да направиш каквото сам вече си решил. Истината е, че ако в предварителния анализ на ситуацията те води най-вече здравият разум, вероятно изводите от фокус групите няма да те изненадат. „Магна” показаха това нагледно. Докато Тана и Кендра самоотвержено интервюираха хора, мениджърът на проекта Крейг беше зает да разглежда щандовете и... да интервюира сам себе си. В крайна сметка стигнаха до една и съща идея. Но тук веднага трябва да направим едно уточнение – независимо дали те водят резултати от фокус групи или собствени разсъждения, очевидно трябва да тръгваш от потребителя към идеята, а не обратното. Както за тяхно съжаление, направиха „Нетна стойност”. Дизайн на идея и идея за дизайн Първите хора, с които момчетата от „Нетна стойност” се срещнаха директно по време на работата си по проекта, бяха всъщност, най-просто казано, майсторите. Те споделиха с какви пластмаси разполагат, как тези пластмаси се обработват и други вълнуващи подробности. Логично, момчетата от „Нетна стойност” някак естествено се фокусираха върху подробностите вместо върху основната идея. А подробностите имат опасното качество да подвеждат. Вживяването в производствени детайли около дейността на клиента често те кара да забравиш собствените си задачи. По време на обсъжданията си „Нетна стойност” сами с ирония забелязаха, че произвеждат второ бюро, върху което да се прехвърли безпорядъкът от първото бюро. Но, увлечени в идеите си за дизайн, не обърнаха внимание на собствената си критика. За което, разбира се, спомогна и прекалено приятелският дух между двамата. Откъдето е и поуката. Пушенето вреди През целия епизод се натрапваше контрастът между отношенията в двата екипа. В „Магна” конфликтът между Крейг и Кендра кипеше непрекъснато и създаваше у зрителя напрежение и неприятно чувство и към двамата. Докато мъжките клетви за вечно приятелство между Алекс и Брен, закрепени над полезните съвети как се пуши пура, ги направиха симпатични на всички. Сигурно не един мениджър би си помислил: Боже, как искам моите хора да се разбират така! Когато обаче желанието за сприятеляване е водещо, това вреди на работата, защото критичността ти се подчинява на инстинкта да се харесаш. Обратно, изпълнена с непоносимост към Крейг, Кендра преглъщаше своята неприязън, когато той имаше добра идея, защото правилно прецени, че над отношенията им стои обща, по-важна цел. И накрая - последната поука. Тя е свързана с нещо много специфично – самооценката. Опасностите на паралелната реалност Ентусиастите, оцелели до 13 епизод на „Стажантът”, вече в още по-голяма степен са потънали в магията на Тръмп и съответно, в илюзията, че живеят в директно излъчвана реклама. Затова по-крехките от тях започнаха да говорят буквално като герои от филма „Уолстрийт”. Брен дори роди крилата фраза – толкова дълго си прехапвал езика от поредните загуби, че вкусът на кръв в устата му щял да го направи по-кръвожаден... Истината е, че печелиш, ако поне веднъж в живота си живял наистина нестандартно вместо да говориш като в холивудски сценарий. Може би Тръмп беше решил да уволни именно Брен преди още Алекс да разкаже някои подробности от биографията си в заседателната зала. Но фактът, че юристът Алекс е следвал археология в Израел, определено сепна Тръмп и го накара да погледне с други очи на стажанта. Така си е – най-скъпата стока на този свят винаги ще бъде човешкото въображение. Затова събираме всяко отклонение от предвидимостта като безценен капитал.

Станете почитател на Класа