Андриана Михайлова Максим Минчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г.С. Раковски", стипендиант на НАТО в Брюксел. Бил е член на УС и пресдиректор на Атлантическия клуб в България. Работил е като зам. главен редактор в "Христо Ботев", като редактор и водещ в "Свободна Европа", както и като редактор в различни вестници и списания - сп. "Български войн”, „Народна младеж", "Диалог", "Темпо”. От четири години е генерален директор на БТА. Преди два дни агенцията стана на 110 години. Най-дълголетната медия у нас – БТА, празнува 110-годишен юбилей. В какво здраве е държавната агенция, г-н Минчев? - БТА е в добро здраве, включително и финансово, на 110-ата си годишнина. С всяка изминала година увеличава клиентите. Фактът, че всички основни вестници, телевизии, радиа и сайтове са наши абонати, означава, че имаме висок кредит на доверие. Климатът е творчески - произвеждаме солидно количество продукция, която автоматически поставя БТА между средните и големите агенции в света. Колко информации произвеждате на ден? - Средно по 1000 информации и по 600-700 снимки, собствено производство. Освен това дистрибутираме снимките на АП, ДПА, ЕРА, а от миналата година и на новия информационен гигант „Синхуа”. Вярно ли е, че агенцията не е спирала никога работа за 110 години? - Да, откакто на 16 февруари 1898 година е излязъл първият бюлетин, написан на ръка от тогавашния първи генерален директор Оскар Искандер, БТА не е спирала по никакъв повод. Нито по време на Балканската война, нито по времето на Първата световна война, нито на 9 септември 1944 година, нито на 10 ноември 1989 година. Освен това от първия си ден досега БТА винаги се е казвала така, не си е сменяла името. БТА е една от най-старите агенции в света. Преди нас са само АП, Ройтерс, гръцката, шведската и унгарската. След нас са агенциите на големи държави като Испания, Италия, Франция, Русия и т.н. БТА е единствената, която е стъпила реално на територията на три века. Появиха се много частни информационни агенции. БТА на какво разчита, за да отговори на конкуренцията – бързина или точност на информацията? - Появата на нови медии ни радва, защото развива конкуренцията. Всяка една от тях, не бих ги нарекъл агенции, е заела място в обществено-политическия сегмент. Когато изпълняваш обществена поръчка обаче, не бива да участваш в състезание. БТА е институция и информационна структура, която няма право да дава непроверена информация. Затова стремежът ни да бъдем първи, никога не може да бъде за сметка на достоверността. По-важно е информацията да бъде проверена от два независими източника. Разбира се, точността, бързината и коректността са основните ни принципи. Бетеанци обаче не участват в състезание само и само за да се появи новината, която след това трябва да се префасонира и коригира. Не може никога да не сте „преправяли” новините? - Преди две-три години, около Нова година, се появи информация в една, наричаща себе си агенция, че българин е наръган смъртоносно с нож в центъра на Прага на площад „Вацлавски намести”. Новината услужливо беше използвана от наши медии, но след 2-3 дни се оказа, че инцидентът е станал на съвсем друго място, че човекът не е убит и че е хърватин. Такова нещо не можем да си позволим. Когато убиха момчетата ни в Кербала, пуснахме информация, че нещо се е случило, а подробностите – едва след като получихме официално потвърждение. БТА не може да си позволи свободни съчинения. Не твърдя, че превъзхождаме или изоставаме от когото и да било, но през последната година не сме опровергавали своя информации. Рядко се налага да коригираме техническа грешка. Бъдещето на информационните агенции е свързано с аудиоинформацията, видеоинформацията. БТА готова ли е за нововъведенията? - Не можем да избягаме от тези процеси, лошото е, че те са свързани с много средства. Засягат всички медии, дори „Ню Йорк пост” съкрати 100 човека, за да се справи с конкуренцията на „Уолстрийт Джърнъл”. Не мога да дам прогнози кога точно ще отговорим на това интелектуално предизвикателство, но се надявам през следващата 1-2 години да имаме тази възможност. Можем и сега да стартираме с някакъв вид видеоновини, направиха го някои съседни агенции, но според мен е по-скоро реплика на големите пет – АП, ФП, Ройтерс, ИТАР- ТАС, „Синхуа”. Трябва да избягаме от това. Правенето на видеоинформация не е конкуренция на телевизиите, само обогатява цялостната информация. Статутът на агенцията позволява да използва много рекламни канали, за разлика от другите държавни медии. Кой е най-апетитният за рекламодателите? - За разлика от БНТ и БНР нямаме голяма издръжка. Статутът ни е смесен – бюджетната субсидия е за производството на новини - с нея се покриват разходите, които държавните институции плащат за информация. Заплатите и всички останали разходи покриваме сами. Ако бюджетът ни е над 10 млн. лева, то голямата част от него формираме от собствени приходи. Имаме и бази, ресторанти и т.н. Имаме мощна издателска дейност, която не е характерна за много агенции, но е сред предпочитаните за рекламодателите канал. От 40 години излиза списание „Паралели”, от 30-години – „Лик”, издаваме списание „100%”. От четири години издаваме и вестник „Мисия”, предназначен за контингентите ни в Косово, Босна, Ирак. Голям интерес има и към сайта ни, както и към пресклуба, в който всеки ден има минимум по 4-5 мероприятия. Глобализацията ще доведе ли до редуциране на кореспондентски пунктове или напротив? - БТА има най-добрата кореспондентска мрежа в страната – във всички областни градове имаме минимум по 2-3 дущи. Фотокореспондентите ни покриват цялата страна, имаме щатни кореспонденти в Белград, Брюксел, много стрингери в европейски градове. Във времето на глобализацията необходимостта от мащабно присъствие на кореспонденти, особено по света, не е необходимо. Лукс е да поддържаме пунктове в Мексико или Кайро. Има много световни източници, които може да докарат информацията. По-скоро трябва да имаме кореспонденти там, където има трайни български интереси – Брюксел, Вашингтон, Москва, Пекин. Надявам се, че скоро отношенията ни със „Синхуа” ще изкристализират до отваряне на кореспондентски пункт там. Основно е присъствието на Балканския полуостров. Ще има ли четвърта световна среща на медиите, организирана от БТА? - Да, в средата на май и ще се проведе в европейска столица, в която има голяма българска диаспора. Задачата на първата среща в София бе да идентифицира медиите, да покаже на българите у нас и в чужбина, че духът ни може да се появява и чрез медиите навън. Втората среща беше в Чикаго и първите резултати не закъсняха – ако в началото дебатът бе фокусирани върху това как се правят медии и как се финансират, той се измести върху това как те ще се свържат помежду си. На третата среща в Рим миналата година освен въпросите, които касаят нашия бизнес, се поставиха и такива, които касаят националната кауза. Срещата все повече набира скорост и се превръща в медиен форум, който увеличава коефициента си на полезност.