„Мис Каприз” е верига ресторанти на територията на град София. Марката е изключително успешна на българския пазар. През изминалата година „Мис Каприз” отпразнува своята 15-а годишнина, която бе подкрепена от мащабна имиджова кампания „Искаме ви щастливи”. „Мис Каприз” е и марка замразени храни – пици, лазаня, пелмени, равиоли и др., които фирмата произвежда и дистрибутира в страната и региона. Най-новият продукт от производството на замразени храни са произведените по уникална технология пет вида мусови торти. Наистина „Нетна стойност” избра великолепно име за пицата си - „Шедьовър от кюфтенца”. Стратегията им беше млади, красиви и усмихнати лица да разпространяват брошури, промотиращи новата пица. Планът беше ясен, стратегията интересна, но всъщност те загубиха….защо? За реализирането на един проект и превръщането му в успешен е необходимо: мотивация на екипа, наличието на лидер, който да обедини членовете на екипа и не на последно място - много позитивно настроение. В отбора на „Магна”, Тана изигра лидерската позиция в проекта. Тя бе изключително позитивна и отворена към проекта. Идеите й струяха, завладяваха съотборниците й и засилваха стремежите им за победа. Тя се превърна в техния негласен лидер, който успя да обедини отбора. Тана в нито един момент не наложи мнението си. Познатият аромат от кухнята на нейната баба и разказът й за най-вкусната пица бе зареден с много положителна емоция. Така се роди рецептата на „Магна” за новата пица в менюто на Domino's. „Магна” заложиха на обслужването на офисите в близките райони като разнасяха брошури и разчитаха на личния контакт с всеки потенциален клиент. Основната грешка на Стефани от „Нетна стойност” беше, че тя загуби фокуса на задачата. Основното върху, което тя се фокусира и отдели енергия и ресурс беше защитаването на имиджа на марката пред група клиенти, които се намираха в квартал Бруклин и трябваше да изчакат дълго време за обяда си. В крайна сметка целта беше реализиране на максимален оборот от продажбата на новата им пица. Стефани не успя да подреди задачите и отговорностите в отбора си и това доведе до отклоняване от основната цел на поставената им задача. Тя тръгна в погрешна посока, стремейки се да гради имидж. Поставеното условие беше ясно – реализиране на максимални приходи, времето беше ограничено. Точно в този момент тя се опита да защити имиджа на компанията, което в никакъв случай не е погрешна тактика в бизнеса, но в случая това не беше печелившата карта. Отсъствието на лидера в отбора на „Нетна стойност” в горещата точка на продажба изигра до голяма степен ролята си и отборът загуби. По време на срещата си с Доналд Тръмп, Стефани изгуби много време в обяснение как двамата съотборници са се скарали и за това не са успели да се справят със задачата. Като един истински мениджър тя трябваше да анализира всички възможни грешки от маркетингова гледна точка. Да търсиш жертва при неуспех е най-нелидерския подход. Ако тя наричаше Крис емоционален, точно емоцията й изигра лоша шега. В това кратко време тя не успя да вземе правилното решение, което в един печеливш бизнес е основно. Относно поведението на Алекс – не бих определила флиртуването по време на продажбите като грешка. Това в крайна сметка задържаше клиентите пред павилиона им, което е по-скоро позитивно от гледна точка на интереса към определен продукт и реализацията на продажбите, отколкото негативно. За Крис мога да кажа, че когато работиш в екип, трябва да гласуваш доверие на хората в отбора, а не да следиш кой какво върши. До голяма степен това е загубено време, в което не си полезен на екипа си и не можеш да вършиш своите задължения. Хубаво беше проблемите между Крис и Алекс да се решават след изпълнението на поръчката или проекта, а не по време на работа – само така работи успешният мениджър. В крайна сметка не изострените отношения между Крис и Алекс се оказаха проблем за неуспеха на мисията им. По-скоро Стефани загуби лидерската си позиция, излизайки от обекта и изоставяйки отбора си.