- Г-н Атанасов, мандатът на трима от членовете на СЕМ - Лилия Райчева, Мария Стефанова и Стефан Димитров - изтече преди месеци. Има ли совалки вече между коалиционните партньори за попълване на президентската и парламентарната квота? - Засега не. Предполагам, че едното място в парламентарната квота ще бъде попълнено от Коалиция за България, другото - от НДСВ. Поне такава е логиката. - Забавянето не е ли притеснително? - Обичам да изпълнявам нещата в срок, но не зависи от мен. Досега не съм успял да проводя никого нито в СЕМ, нито в НСРТ. Това подсказва, че нещата се решават над моето ниво, а може би, че към мен не съществува необходимото доверие. По закон надзорниците нямат проблем да си изпълняват функциите до избиране на техни заместници. - Съгласен ли сте с твърдението на шефката на надзорниците Мария Стефанова, че работата й в СЕМ била песен? Все пак съветът е сред най-компрометираните държавни институции. - Няма институция, в която вместо да говорят, да пеят. СЕМ едва ли е с най-много гафове, но по теми, като футбол и медии, в обществото има голяма чувствителност. Имаше години, в които всяко решение на съвета се приемаше на нож и отиваше в съда. Ситуацията малко се успокои. Ние сме първото мнозинство, което не смени името на органа, за да смени персонажа в него, оставихме и формулата за ротация. Това даде стабилност, може би заради това работата на надзорниците им се струва песен. Освен това няма и политически натиск. - Само икономически, така ли? - Затова можем само да гадаем. - Да не е затишие пред буря? - Буря, ако се има предвид необходимостта да се направи крачката към цифровизацията. Не е въпросът кой ще вземе един или друг лиценз. Проблемът е със сакралната дата 1 януари 2012 г., когато трябва да сме минали изцяло към цифрово излъчване. А още не сме започнали! Финландия, която е с по-голям технически потенциал, го постигна за 7 години. - Защо се бави цифровизацията? - Има Национален цифров честотен план, който е внесен миналия януари в МС от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, и още не е приет. След това трябва да се промени медийният закон и Стратегията за радио- и телевизионната дейност. Трудно е да бъдеш баща на цифровизацията, когато няма желаещи да бъдат нейни майки. - Военните кога ще освободят честотите си? - Има много честоти, които военните трябва да освободят. Няколко години им се даваха пари за това, но не целево. Тази година им се отпуснаха 78 млн. лева за това, както и да нагодят останалите честоти по стандартите на НАТО. - Вярно ли е, че освобождаването на честотите ще струва 300 -350 млн. лева? - Дали е реална тази сума не знам, но е една от причините да не се приема планът за цифровизация - на фона на учителските стачки и протестите на пенсионери тази сума е голяма. Цифровизацията не може да се прескочи. Може да я отлагаме още 2 години, но следващото управление трябва да я направи в кратки срокове и ще излезе още по-скъпо. - Защо държавата увеличава влиянието си в медиите – БНТ ще пусне още три канала, сред които и парламентарен? - Държавата има да отстоява позиции. Цифровизацията позволява на БНТ да има повече от една програма, даже сегашното й положение – една за България и една сателитна, е ненормално малко. Затова може да има и парламентарен канал, както е навсякъде. Не трябва да се разбира обаче, че той ще излъчва само заседанията на НС. Преди няколко месеца у нас беше директорът на френския парламентарен канал и заяви, че тази програма се е превърнала в политически канал. По време на вътрешния избор на социалистическата партия за кандидат-президент например е излъчила дебата между тримата претенденти. Предаването имало по-висок рейтинг от финала на важен футболен мач. Проблемът е, че няма фактическо откъсване на държавните медии от държавата по линия на финансирането. - Сегашното правителство да не въведе такса „телевизор“? - Не знам дали ще има тази воля. Няма да има време - това е непопулярна мярка, а такива се приемат веднага след избори. Сега вече ми се струва невъзможно. - Да не падне кабинетът заради тази такса? - Няма да падне, но когато общата тежест не е малка, може да обърне каруцата. Трябва да се разрешават и конфликти, които периодически припламват - БНТ иска да й се освободи рекламата в праймтайма, заради което частните телевизии веднага скачат. Особено когато станат грешки като преди две години – тогава в бюджета рекламата на БНТ бе изравнена с тези на останалите. - Ще има ли държавен мултиплекс? - Привърженик съм на тази идея, но още няма решение на този важен въпрос. Държавен мултиплекс има в почти всички членки на ЕС. Например Силвио Берлускони има 2 или 3 частни, но и държавата има два, където са качени RAI 1, RAI2 .Останалите честоти са дадени под наем на частни спортни канали, които донякъде поемат разходите за излъчването на държавните. - Как ще стане изграждането на мултиплекса? - Ако е държавен мултиплекс – целево. Или пък държавната телевизия или държавата го възложи на някое дружество. За всички други – конкурс. Опасявам се обаче, че както напредва времето, само държавата може да изгради мултиплекс. Това е скъпо начинание, а пазарът е малък. Законът за електронните съобщения изисква на него да се качат две български телевизионни и две радиопрограми. Какво остава за самия мултиплекс? Да качи още две чужди, от които да печели! Не знам дали това ще предизвика интерес у чуждите инвеститори. Това обаче е крайно песимистична прогноза - Има ли шансове ЕС да удължи срока за въвеждане на цифровизацията? - Ако ЕС съди по практиката на тройната коалиция – да. Председателят на КРС почти цяла година изкара на поста си, преди да бъде освободен, предишната ротация в СЕМ пък се забави с половин година. Сроковете обаче са утвърдени и едва ли можем да разчитаме на отсрочка. Цифровизацията изисква купуването или нови приемници, или сет топ боксове, които ще струват към 50-60 лева. Това налага и необходимостта от рекламна кампания в полза на цифровизацията. А тя не е само в по-доброто качество на сигнала. - Колко ще струва такава кампания? - В Словения за една година са дали 600 000 евро. Може би у нас ще са необходими към 2 млн. лева за година. Тази кампания ще се наложи на прага на цифровизацията, защото хората трябва да си купуват новите устройства - няма да ги раздаваме предизборно като капачки за буркани, както са го правили в Италия и Америка. - Така или иначе зрителите ще изхвърлят старите телевизори и радиа или ще си купят нови. Защо е необходима рекламна кампания? - Целта е преходният период, в който програмите ще се излъчват и аналогово, и цифрово да бъде по-кратък, за да не плащат двойно телевизиите. Те са заинтересувани да наливат пари за такава кампания. Ще им излезе по-евтино да платят за реклама. Интервюто взе Андриана Михайлова