Валери Тодоров, генерален директор на БНР: Направихме технологична революция

Иван Върбанов

- Господин Тодоров, в края на мандата ви каква е равносметката?

- В рамките на един мандат сме пуснали 3 регионални радиостанции, 67 предаватели, 3 нови продуцентски центъра плюс един медиен комплекс - новинарския център на Радио Пловдив. Така че въпреки кризата аз съм горд, че успяваме да се развиваме. Сред успеха ни е и новият медиен комплекс във Варна, и продуцентските студийни комплекси в Благоевград и в Пловдив. Към тях в експлоатация са и концертните зали в тези градове. Това е израз на нашето желание като ръководство, освен да насърчаваме концертната дейност, да се насочат усилията и по посока на продуцентството. Едновременно с това ние открихме две нови регионални радиостанции в София и във Видин. Предстои ни до края на годината да открием и една нова радиостанция в Бургас. Така ще дадем по-голям шанс в ефира на новите тенденции в градовете в сферата на политиката, икономиката, изкуствата. Ние ще показваме по-пълно лицата и процесите в регионите. Сред успешните проекти, които довършваме, са и пускането в експлоатация по пълзящ график на шест нови студия. Сред тях е драматургичното студио на БНР, което е изцяло обновено, както и продуцентското студио за Радио София, която е една от новите ни програми. „Неделя 150“ ще се излъчва от изцяло обновен студиен комплекс със сървърна зала към него, в която ще бъдат монтирани всички нови технологични ресурси. Подготвяме и новия студиен комплекс за програма „Хоризонт“ (това е студиото, от което се излъчва програмата) и другия - на програма „Христо Ботев“. До края на месец май тези комплекси ще бъдат в действие.

- Преди дни вие обявихте, че като антикризисна мярка преустановявате излъчванията на средни вълни на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ за региона на Радио Пловдив. Тази стъпка бе коментирана противоречиво...
- Ние спряхме излъчванията на средни вълни в райони, в които има достатъчно плътно покритие. Преди дни имаше изявление на депутати в Пловдив, които посочиха в своите изявления неточна информация. Те говореха за някакви милиони левове, които са вложени за развитие на УКВ мрежата. Искам да поясня: никой не ни е давал никакви милиони. В рамките на бюджетната субсидия ние сме решили този изключително важен въпрос . Второ - средните вълни имат по-дълбоко проникване за планински, трудно достъпни райони и зони със сложен релеф. Ние сме покрили зоната на Радио Пловдив изцяло с ФМ покритие. Искам да подчертая, че по същество ние направихме оптимизация на ресурсите, като така насърчаваме преминаването към по-високо качество и преминаването към нови технологии. Една от идеите е хората, които са слушали на средни вълни с по-ниско качество, да преминат на УКВ обхвата и впоследствие да ги прехвърлим на цифрови технологии. Това на практика е вариант, чрез който ние изпреварваме тенденциите - и технологичните, и финансовите. Факт е, че много от излъчванията на средни вълни са със значително по-висока мощност от необходимата. При това БТК не предприе мерки, за да модернизира съоръженията, което би позволило с по-добри антени с по-ниски мощности да се реализират тези излъчвания. По-важното е, че в подготовката за нови цифрови платформи и промяна в използването на честотния спектър още в началото на моя мандат предприехме мерки за развитие на УКВ сектора. Прогнозата на европейските експерти е, че до 2020 г. УКВ излъчванията ще запазят актуалността си. За да стимулираме развитието на цифровия пазар, през 2008 г. пуснахме цифрово излъчване по технологията DRN – цифрова технология върху късите вълни към чужбина, където има приемници. Готови сме да продължим, да докажем експериментално предимствата на други технологии. Искам да подчертая, че ние пуснахме в действие 67 УКВ наши предавателя за период от година и няколко месеца. За сравнение - през цялата си история радиото е пуснало в действие 66 УКВ предавателя. Предстои да пуснем още 19 наши собствени предавателя.

- Предстои цифровизацията на радио- и телевизионните програми. Какви са мерките за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им?


- БНР не само първо стартира цифровизацията, но и първо инициира цифровизацията на радиата чрез националното законодателство. С това България изпреварва европейските практики. Навсякъде се говори за цифровизацията на телевизията, а българският парламент регламентира и цифровизацията на радиото. Но като инициативи и работа в това направление в посока на уеднаквяването на възможностите и практиките с европейските радиостанции, ние фактически успяхме да излезем много напред и от практиката на колегите, които са в съседство от нас. Така БНР, което имаше едно изоставяне с 10-15 години, фактически се очерта като технологичен лидер в условията на съкратена бюджетна поддръжка и субсидиране.

- Какво показват данните по отношение на пазарния дял и рейтингите?

- В рамките на този мандат удвоихме обхвата на аудиторията и времето за слушане на нашите програми. Програма „Хоризонт“ се движи в диапазона 32-38%, което е рекорд в слушането. През февруари пазарният дял на програма „Хоризонт“ достигна рекорда от 24.1%. Той е двойно повече от пазарния дял на следващата радиостанция. По същия начини рейтингите на „Хоризонт“ са двойно по-високи от рейтингите на следващите ни радиостанции. Уважавам онова, което правят колегите, които се чувстват наши конкуренти, но дори в областта на музиката и „Хоризонт“, и „Христо Ботев“ излязоха много напред. „Христо Ботев“ излезе на пета позиция в националния ефир. А това е програма, която нямаше нито един n koder на предавателите си и беше неразпознаваема. Смятам, че в радиото беше направена една технологична революция за кратък период.


Станете почитател на Класа