---

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Преди това е бил главен секретар на организацията. Има богат опит в неправителствения сектор. Член е на Консултативния съвет за защита на авторските и сродните права към Министерството на културата. Секретар на Експертния съвет към СЕМ и председател на Етичната комисия по саморегулация.

---

- Г-н Камбуров, днес предстои приемане на второ четене в комисия на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, каква е позицията на представляваната от вас организация по него?
- Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е добре балансиран и изцяло отразява логиката на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която имахме задължение да транспонираме в националното законодателство до 19 декември 2009 година. За съжаление поради обективни фактори закъсняхме с неговото приемане, но за сметка на това предложените текстове бяха подложени на широко обществено обсъждане, което показа волята на ръководния екип на Министерството на културата и на председателя на комисията по културата, гражданското общество и медиите за реален дебат с гражданския сектор и заинтересованите страни. Със законопроекта са направени и предложения, които не се налагат пряко от въвеждането на норми от общностното в националното законодателство, но са от съществена важност за развитието на медийната среда у нас.

- При представянето на закона на първо четене имахте възражения в две основни посоки – позиционирането на продукти в БНТ и увеличената квота на въшната продукция. Каква е позицията ви по тези два въпроса?
- С приетата редакция на изменителния закон се предлага квота от 25% за български произведения, създадени от независими продуценти. Това изменение на действащата разпоредба не отразява изискванията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и пряко противоречи на Директивата “Телевизия без граници”. Смятаме, че налагането на нови изисквания за по-висока квота, при това на български не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Вярваме, че на второ четене законодателят при приемането на тези текстове ще се съобрази с действащото общностно законодателство и няма да се стигне до нарушаване на разпоредбите на директиви, които са въведени още през 2000 година в ЗРТ.
Продуктовото позициониране за обществените оператори вече е забранено във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония. В останалите държави този въпрос се обсъжда, но тенденцията е същата. Основният аргумент за налагането на забраната е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има спрямо обществените оператори, както и фактът, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране. Повечето държави изтъкват, че правото за позициониране на продукти не съответства на обществената мисия (public remit) и обществените функции на тези оператори.
Забраната на позиционирането на продукти в обществените медии кореспондира с принципното ограничение на времетраенето на рекламата в тях. БНТ и БНР като обществени доставчици работят на един и същ пазар с търговските медии, които за разлика от тях се издържат само и единствено от рекламни постъпления, формирани в резултат на дейността им. Разширяване на източниците на финансиране извън държавната субсидия поставя обществените доставчици в зависимост от рекламодателите и пазара, което е в разрез с мисията и функциите на този вид медии. От друга страна, ако се разреши позиционирането на продукти на БНТ и БНР, те се поставят в привилегировано отношение спрямо търговските медии, което противоречи на правилата на лоялната конкуренция и може да доведе до сериозни санкции срещу България по линия на държавните помощи.

- В становище до медиите БНТ обяви, че ограничението на рекламата в медията е неадекватно и остаряло. Какъв е европейският пример по отношение на търговските послания в обществените медии?
- БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления. Рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония. Трябва да вземем пример от Чехия и Словакия, където са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г. Много ясна е тенденцията за тотална забрана на рекламата в обществените телевизии в цяла Европа. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша. Обществените телевизии в тези държави се борят за вниманието на зрителите и рекламодателите, без да разчитат на удобната сигурност на подразбиращата се държавна субсидия.

- Как би могло да се осъществи спирането на рекламата по БНТ?
- Рекламата в БНТ трябва поетапно да бъде ограничавана с по 5 минути на година до тоталната й забрана през 2012 г., когато телевизионният ефир ще бъде цифровизиран. Това е полезната мярка за целия медиен сектор, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите.

- БНТ е на мнение, че да правиш обществена телевизия е скъпо удоволствие, за което трябват много пари, а държавният бюджет не ги е предвидил, каква е вашата позиция по това твърдение?
- За да правиш качествено телевизионно съдържание, са необходими значителни ресурси. Новините, актуалните и публицистичните предавания са едни от най-скъпите жанрове, за които телевизиите отделят едно от най-големите пера в бюджетите си, но БНТ трябва да намери своето място и да спре да бяга в пътеката и на обществените медии, и на търговските в зависимост от това къде е по-удобно.
През изминалата година ЕК прие съобщение, което изрично очерта рамките, в които обществените телевизии следва да бъдат субсидирани за осъществяване на своите функции. Финансирането, което държавите членки могат да осигуряват за обществените оператори, не може да надвишава разходите, които са необходими за осъществяване на обществената функция на съответния оператор. Ако противното се случи, ЕК счита това са свръхфинансиране и налага санкция на съответната държава членка за непозволена държавна помощ.

- Как се отразяват на частните оператори намалените цени на рекламата по БНТ?
- Противно на пазарната логика БНТ намалява цените си за реклама, при положение че за нея това е ограничен ресурс и тя трябва да го оценява като такъв. Това поведение влияе негативно върху целия телевизионен пазар, съставлявайки дъмпинг на цените и сериозно изкривяване на конкуренцията.

- Ръководството на БНТ твърди, че рекламните блокове са изцяло запълнени, какво показват вашите данни?
- По официални справки за миналата година БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време от 15 минути на ден. Има месеци, в които са продавани едва 3-4%, което ръководството на БНТ не отрича. Леко раздвижване се наблюдава през месец декември, но това е нормално – по това време на годината продажбите във всички медии се увеличават, но и увеличени за БНТ те са далеч под разрешеното им времетраене. Следователно БНТ има възможност и към момента ефективно да увеличи 3 пъти своите рекламни постъпления. За съжаление няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с шест минути на час реклама. Ако това време е напълно продадено, регионалните канали и БНТ като цяло би трябвало да се радват на добри рекламни приходи.

- Според вас, има ли нужда от предефиниране на обществената мисия на обществените оператори?
- Очакванията на сектора са, че през 2010 година ще бъде приет изцяло нов медиен закон, който следва трайно да уреди обществената функция и мисия на публичните оператори. Трябва да бъдат разписани механизми на реален обществен контрол, публичност и прозрачност в управлението на този род медии. Те са финансирани не от някой друг, а от гражданите – за това всеки от нас като данъкоплатец следва да знае какво се случва там.

Интервюто взе Инна Василева