Напук на извънредната ситуация, в която глобалната пандемия от COVID-19 постави и българския рекламен пазар, очакванията на бранша са през 2021 г. той да се възстанови и надвиши нивата от 2019 г., достигайки общо около 502 млн. лв. Според прогнозата на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) очакваният ръст спрямо 2020 г. в общите рекламни инвестиции се очаква да достигне 10%.
Дигиталните медии остават според браншовия доклад единственият канал, в който се очаква двуцифрен ръст в приходите от реклама тази година с 13% увеличение на годишна база. Въпреки това този ръст забавя темпа си, тъй като за 2020 г. ускоряването бе със 17%. Като цяло дигиталните медии ще успеят да привлекат една трета (32%) от общите инвестиции за медийна реклама на пазара у нас.
В същото време телевизията остава най-предпочитаният рекламен канал с близо 54% дял от общите инвестиции през 2021 г.
Негативни тенденции обаче продължава да отчита пресата – с прогнозиран спад на годишна база от -10% за 2021 г. Останалите медии се възстановяват след спада по време на и след пандемичната обстановка през 2020 г. Делът им в общия рекламен микс остава незначителен, като най-силни позиции в него ще продължи да упражнява външната реклама с 8,2% дял.
Очакванията за медийната инфлация през 2021 г. са тя да достигне 10% в телевизията и 13% в дигиталните медии, като за поредна година да запази високи нива и в двата рекламни канала. Процентите в останалите медийни канали се очаква да не преминават 4%. Пресата и кино рекламата се очаква да завършат годината с 0%, радиото с 3%, а външната реклама с 4% инфлация.
Каква бе 2020 г. за бранша?
Заради световната пандемия, която оказва своето влияние и на медиите у нас, българският рекламен пазар отчита спад през 2020 г. Нетните инвестиции през изминалата година възлизат на 455 млн. лв., сред които с най-висок дял от 54% остава телевизията. Тя успява да привлече инвестиции от 247 млн. лв. през 2020 г., като отчита спад от 5% спрямо 2019 г.
Дигиталните медии са единственият канал, който запазва двуцифрен ръст през изминалата година. Инвестициите там са нараснали със 17% на годишна база спрямо 2019 г., а основните движещи сили за високия ръст остават социалните мрежи.
Останалите медийни канали – преса, външна реклама, радио, кино реклама – регистрираха спад в нетните рекламни инвестиции през 2020 г. Спадът във всички канали, с изключение на радио, е в двуцифрени стойности, като в кино реклама е най-осезаем от -48%.
Медийната инфлация в телевизията и дигиталните медии запазва тенденцията от 2019 г. за равни стойности, като през 2020 г. е 8%. Външната реклама и радиото се очаква да завършат годината с 2% инфлация, а пресата и кино рекламата – с 0%.
Какво ще се случи в следващите две години?
Прогнозата за следващите 2 години е пазарът постепенно да расте, като през 2023 година медийните инвестиции ще достигнат близо 590 млн. лв. Без изненада телевизията ще продължи да бъде каналът, който ще привлича над 50% дял от общите медийни инвестиции у нас с ръст на годишна база от 11% (2022 г.) и 5% (2023 г.). През 2023 г. се очаква те да привлекат 315 млн. лв. от реклама.
Прогнозата е дигиталните медии да запазят и плавно да увеличават дела си в общия медиен микс до над 32,5% през 2022 г. и ръст с 10% през 2023 г. Очакванията са разходите за реклама в дигиталните канали да достигнат до 198 млн. лв. през 2023 г.
С изключение на пресата всички останали канали в медия микса се очаква да отбележат ръст между 4% и 9% за 2022 г. и между 5% и 15% през 2023 г.
По отношение на печатните медии предвижданията са инвестициите в тях да продължат тенденцията на спад, който през 2022 и 2023 г. може да бъде около -7% на годишна база.
