Открито писмо

от Маргарита Михнева, журналист

До Бойко Борисов, Министър председател на Република България

До Сотир Цацаров, Главен прокурор на Република България

До Висш съдебен съвет

г-н Димитър Узунов, представляващ ВСС

г-жа Даниела Костова, председател на ЕК на съдийската колегия на ВСС

До Посланика на Кралство Норвегия

Румъния чрез Горан Свенсон

Президент на Българо-норвежката стопанска камара в София

До СЕМ, г-жа Мария Стоянова

Винаги съм изповядвала каузата, че журналистиката трябва да бъде опозиция на всяка власт. Правило е, че жуналиситката не трябва да бъде платена, нито поръчкова. Оказва се, че огромната парична помощ, която дава ЕС, САЩ, а в случая Норвежкото кралство за развитието на правосъдната система в България постига точно обратния ефект. За коя „истина“ поднесена от българските НПО-та се харчат огромни суми?

Как фондацията „Център за съдебна и разследваща журналистика“ се разпореди с парите на Норвежкото кралство?

През 2014 година Норвежкото кралство отпуска сериозна парична помощ в размер на 17 811, 62 евро за фондацията „Център за съдебна и разследваща журналистика“ в България. До 2014 година директор на фондацията е бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Лично министърът определя своя наследник в лицето на Галина Маркова Гиргинова. Случайно ли министър Христо Иванов посочва журналистите Галина Гиргинова, Лилия Христова, Полина Паунова и Еми Барух да получат солидни суми по така наречения Норвежки проект? Не е ли било редно спечелването на тези пари от Норвежкото кралство да бъде предшествано от един по-сериозен конкурс, състезание или надпревара?

Докладът на горепосочения екип е вече налице, той е отпечатан в книга и носи претенциозното заглавие „Мониторинг на стратегически области в работата на Висшия съдебен съвет“ (октомври 2014 – април 2016).

Знае ли Норвежкото кралство кой точно от Висшия съдебен съвет следи и контролира, дава напътствия на четирите журналистки, които работят по темата. Прави впечатление, че повечето от тях не са юристи, не са чели делата, а правят изводи как да бъде променена правосъдната система в България. Критикуват остро и нападат. Какво свързва всички тези журналистки – парите или убежденията? Прави също така впечатление, че докладът по горепосоченият проект подготвен от четирите избранички на г-нХристо Иванов обслужва политическото верую на Христо Иванов. От декларациите на г-н Христо Иванов пред Сметната палата се чете, че той е ръководител или член на множество фондации в България. В графата как са финансирани тези фондации Христо Иванов е написал „с пари от проекти“. Не е ли редно да се види не е ли бил в конфликт на интереси бившият министър на правосъдието, когато гъвкаво е „влизал и излизал“ от участие в подобни фондации. Може ли един човек, който е лишен от адвокатски права и бивш министър на правосъдието да бъде платен за своята работа от чужди държави?

Кое ми дава основание, за да направя тези изводи:

Твърдя, че делото срещу Румяна Ченалова (досъдебно производство №56/от 2015 година в СГП-звено антикорупция) бе взривено именно от тези журналистки.През 2015 година на Ченалова бе повдигнато обвинение по така нареченото енергийно дело и тя бе арестувана за 72 часа от прокуратурата.

Не случайно вече година и половина обвинителен акт срещу Ченалова не е внесен в прокуратурата. А ВАС все още не се произнася за дисциплинарното й уволнение. Защо ли? В момента тече дисциплинарно производство във Висшия съдебен съвет срещу съдия Веселина Ставрева, която промени мярката за неотклонение от арест в подписка на обвиняемата Румяна Ченалова. Съдия Веселина Ставрева предаде на вестник „Капитал“ всички разпити пред ДАНС на защитените свидетели по това дело. По този начин съдия Ставрева взриви така нареченото енергийно дело и то вече боксува година и половина.

Съдия Ставрева образно казано „върза ръцете“ на прокуратурата. Журналистът от вестник „Капитал“ Росен Босев „Мот а мот“ публикува всички разпити в ДАНС и прокуратурата както на защитените свидетели Димитър Ламбовски и Димитър Попов, също така и моите разпити, тъй като и аз съм свидетел по това дело. На стр. 80 авторките пишат, че дисциплинарното дело срещу съдия Веселина Ставрева на ВСС е „акт на репресия“, тъй като тя е наложила парична гаранция на Румяна Ченалова вместо да уважи искането на Главния прокурор за задържане под стража. Дисциплинарното наказание на съдия Веселина Ставрева се определя като „акт на отмъщение“ от главния прокурор Сотир Цацаров.

Бих искала да попитам Норвежкото кралство знаят ли точно в ръцете на кои журналисти попадат парите на норвежкия данъкоплатец? Законно ли е да публикуваш всички разпити, които са направени от ДАНС и Прокуратуратавъв вестник „Капитал“. Цитираният случай с дисциплинарката във ВСС срещу Веселина Ставрева е пряко обслужване на интересите на министър Христо Иванов, който непрестанно говори за всесилната власт на Сотир Цацаров.

Разпитван ли е Росен Босев, а собствениците на вестник „Капитал“, допуснали този гаф? Този случай се замаза от ВСС и дисциплинарката срещу съдия Ставрева се точи вече година и половина. Какво развитие има правосъдната система в България след публикуването на този доклад? И защо министърът на правосъдието ще посочва точно кои журналисти да участват в подобни проекти, които на практика повтарят неговите тези и четат делото като Дявол Евангелието.

Още в първите страниците на доклада категорично е отбелязано, че цитирам: „При никакви обстоятелства не може да се приема, че този доклад отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.“

Тогава какво излиза? За какво са похарчени стотици хиляди евро от Норвежкото кралство? Парите са усвоени, а къде е промяната в българското правосъдие? И говоря само за един от проектите на Норвежкото кралство, а ако се заровим и в останалите?

С уважение:

Маргарита Михнева