Всичко започна на 4-ти юли, когато един творец - днес в качеството си на висш администратор и политик, си позволи да натири български журналист, като му напомни публично и на висок глас, че неговата заплата е част и функция от държавната ясла.

Внушението, което направи публичната фигура, е, че всички журналисти в обществената медия би трябвало да внимават как се отнасят към представителите на държавата и институциите, защото са държавни хрантутници и трябва да склонят главица, да слушкат и да не смеят да критикуват никого, камо ли висшестоящите представители на държавата. Длъжни са да стоят мирно и да им отдават чест. Защото тя, държавата, им плаща заплатите.

Случаят провокира размисли не толкова заради несполучливото поведение на политик, а много повече, заради конкретиката и показността на отношението на представител на властта към журналист от т.нар. държавна /според финансирането й/ медия, чиято мисия е да бъде обществена.

Но, как и защо се натрапва нагласата, че двете медии /БНТ и БНР/, които по инерция мнозина си позволяват да наричат на жаргон „държавни", са ПР-канали със задачата да обслужват имиджово институции и министри? И дали самите ние, журналистите, не сме допринесли с работата си за тази присвоена и натрапваща се парадигма? А може би някой е решил, по модела на една съседна нам държава, че който плаща, той поръчва музиката. Означава ли това, че държавното субсидиране може да бъде заплаха за свободата на словото и да вменява или отваря вратата за налагане на цензура? Или да бъде основание за изискването към журналисти да правят беззъба журналистика?

Аз самият съм на мнение, че колегите в обществените медии са сред водещите български журналисти, които са свободни, отстояват, пазят и налагат стандартите на професията.

Обществената медия, по дефиниция и на теория, и нейните журналисти са призвани да служат на интересите на обществото. Мисията на обществената медия е да създава многообразна програма, да бъде медиатор за дискусии на темите от дневния ред на обществото, да опазва културното и национално историческо наследство, да създава култура и едновременно с това да бъде стожер на свободата на словото, на професионалните и етични стандарти в журналистиката. Бързина, обективност, точност, представяне на всички гледни точки. Това са само малка част от критериите за производство на информацията в обществената медия. И още: безпристрастност, достоверност, професионализъм, доверие.

И понеже става дума за Българската национална телевизия, бързам да изкажа личното си задоволство от мястото, което отстоява Телевизията -майка, на информационен лидер в тв ефира на България. Доверието в БНТ е градено с десетилетия. Телевизията успя да се отърси от капана на рейтинговото мерене, когато планира и създава програма, продуцира предавания и собствена оригинална продукция. Успехите са видими, а БНТ е марка.

Ролята на обществените медии е огромна в условията на родния медиен пазар, като контрапункт на т.нар. корпоративна журналистика и наличието на медии, чието съдържание се диктува от собствеността на капитала.

Е, факт е, че голяма част от медиите калкулират успеха си единствено чрез класациите и цифрите, които дефинират пазарните дялове, тиражите и търговските постъпления.

На този фон именно обществените медии създават съдържание, което генерира добавената стойност, обусловена от службата в интерес на обществото, националните ценности, опазване на професионалните журналистически стандарти, многообразието на темите и жанровете. А изчислил ли е някой колко точно струва реализирането на обществената мисия?

Страстите се разяриха на територията на единствената програма за култура в родния тв ефир – предаването „Денят започва с култура" на БНТ. Не бих искал да коментирам културата на министъра или правотата на спорещите страни. Недопустимо е, обаче, вменяването на вина и настояването за сервилно служене по отношение на български журналист от страна на министър. Посланието имаше и рефлексия към самата медия.

Мисията на журналистите е да бъдат коректив на властта. Ето защо считам, че атаката срещу всеки журналист е признание за неговата правота. Да бъдеш журналист с познания, позиция и професионално присъствие днес е изключително трудно. И не само заради многообразието от таланти и ерудити, но и заради самата среда и реалност, натиска, поръчките, дискредитиращите похвати, кръговете, телефонните обаждания, заплахите – директни или индиректни, опасността от уволнения.

Денят започва с култура, а Културата си има министър. Правото на мнение и критиката към властта е задължение на журналиста. Оптимизмът ми идва от факта, че отново идва новият ден, който ще започва с култура по БНТ1.

Успех и смело напред, колеги! Достойно и с чест!
Свободата зависи от нас!