След три седмици България ще е домакин на среща на високо равнище на всички енергийни министри в ЕС, на която ще има и еврокомисари.
На нея ще се решат новите енергийни проекти в съюза. Това каза пред БНТ Томислав Дончев, вицепремиер по европейските въпроси и икономическата политика в коментар за поредицата високи визити у нас.

Само преди дни в София на официални посещения бяха външният министър на Великобритания Филип Хамънд и държавният секретар на САЩ Джон Кери. В края на месеца се очаква и визита на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В краткосрочен план, поради специфики на инфраструктурата няма да приключи зависимостта от руски газ, подчерта Дончев и поясни, че въпросът е България да има независимост, затова се говорело за диверсификация.

Затова са важни интерконекторите със съседни държави, особено за този с Гърция.

България има още какво да направи в енергетиката и не е само енергийната независимост. В програмата на правителството имаме модернизация на енергийния пазар, заяви вицепремиерът.

Той подчерта, че в срещите с Кери и Хамънд не е поставян въпросът за шистовия газ.

Съвсем друг е въпросът, че ако след години има нова безопасна технология, ние ще можем да обсъдим въпроса. Но в настоящия момент мораториумът трябва да остане. Ние не трябва да сме догматици, трябва да следим какво става в другите държави, каза Дончев.

Той добави, че шистовият газ е направил революция в САЩ и са били постигнати сериозни добиви.

Но технологиите не стоят на едно място, надявам се до няколко години да бъде създадена нова технология, различна от фракинга, заяви Дончев.

Преди дни премиерът Бойко Борисов защити мораториума за шистовия газ.

За ТТИП той заяви, че трансатлантическото споразумението би могло да доведе до ползи и за Европа и за САЩ.

Въпросът е докато се обсъжда споразумението, да няма скрити неща, освен това въпросите за качеството на храните и ГМО да не бъдат предмет на това споразумение, каза Дончев.

Според него и европейските институции трябва да дават повече информация, не само българските.

За еврофондовете Дончев каза, че от 2009 година е имало сериозни проблеми. И миналата година също е имало спънки. Това обяснява частичното политическо истеризиране на темата, каза той, но според него в "последната година имаме сериозни пробиви".

"Ние разсъждаваме за европейските пари като вид благотворителност. Това е грешка. Европейските пари не са хуманитарна помощ, България има право на тези пари, но те не се дават в подкрепа на бюджета. Те се дават, за да може базисната инфраструктура, администрацията да се развиват. Дават се, за да променим пътищата, железниците, администрацията", посочи Дончев.

Дончев поясни, че по оперативните програми "Региони в растеж" и "Околна среда" той лично по време на преговори в Брюксел имал сериозни спорове.

"Аз не искам да се съобразявам с тезата на ЕС, защото тя не е изгодна на България", каза вицепремиерът.

Военно- промишленият комплекс също не е коментирана тема на разговорите Кери и Холанд, поясни Дончев.

Темата е сериозна и за възможна приватизация може да се говори едва след като приключат разговорите, каза той. Всъщност ставало дума не за приватизация, а за привличане на големи инвеститори, подчерта вицепремиерът.