Константин Тилев е един от създателите на първото частно радио у нас – FM+, което днес празнува 15-ия си рожден ден. Преди две години мажоритарните дялове на медията бяха изкупени от голямата американска група EMMIS, базирана в Индианополис. Радиошефът е работил в БНР, член е на УС на АБРО и доскоро бе общински съветник от квотата на ССД в София. На вота на 28 октомври ще се бори за втори мандат в листите на ГЕРБ, където е на 19-а позиция, и твърди, че влизането му в СОС е „на кантар“. - Първото частно радио у нас - FM+, спря монопола на БНР точно преди 15 години. Какво прозвуча най-напред в ефира му, г-н Тилев? - „Здравей, София! Чува ли ни някой?“ Това бяха първите думи в българския частен радио ефир, прозвучали точно в 17,18 часа на 15 октомври 1997 г. Стартирахме с лиценз номер едно. Бяхме четирима ентусиасти, от които само аз останах. Направихме радио с подръчни средства – Пеци Гюзелев ни донесе стария пулт на „Щурците“, а на една изложба испанска фирма ни даде малък демонстрационен предавател, който обещахме някой ден да платим. Останахме си само с обещанието. Всеки донесе дисковете, налични в къщата му. Сега ми е смешно, но имахме проблем с антената и не можахме да стартираме в предвиденото време. Сигналът тръгна чак в края на работния ден. Първата година нямаше как да поддържаме 24-часова програма, въпреки че имахме страхотни рубрики, като „Клуб на самотните сърца“, „Гласът на заека“, Петъчно парти“, и още куп неща, някои от които смешни, други – наивни. Нямахме нищо като оборудване. Работехме с микрофон, взет под наем от БНТ, плеърите ни бяха битови, записите - на касетки. - От няколко месеца вървят промени във формата на радиото ви. Каква е причината за това? - През август стартирахме т.нар. превъртане на формата, защото не е лесен процес – сменят се не само компонентите, но и мисленето на тези, които го правят. Точно преди рождения ден 98% от промените са финализирани, затова FM+ e напълно променено. Особено музиката, която сме подбрали, е страхотна. - Защо наблягатеповече на информационната концентрираност, отколкото на досегашния ви музикално-развлекателен профил? - И в радиата има моди. Дълго време господстваше строга мода, която казваше, че радиото трябва да е строго концентрирано, музиката трябва да е подбрана за точния кръг хора, т.е радиото беше хипертясно форматирано. Сега световната тенденция е друга – засилване на информационния сервиз. Радиото се връща към своето начало и предимство – най-бързата медия. Без излишни коментари и редакционни залитания. Медията ни е предимно музикална, а след това полиинформационна, но вече залагаме на второто. - Нововъведенията не са ли рисковани за консервативната част от слушателите ви? - FM+ е доказана марка - има неща, които не могат да се променят. Не можем да рискуваме с качествената музика и водещите, както и с културното ни поведение в ефир. За 15 години ни задигнаха почти всички рубрики, но го приемаме спокойно и генерираме нови идеи. Не ни е страх, че ще ни копират. Доказват го и последните рейтинги – в София сме трети по слушаемост след „Дарик“ и „Веселина“, а в национален мащаб – пети, независимо че в Северна България почти нямаме покритие. Засега се чуваме в близо 70% от населените места. - Радиопазарът у нас от години се окрупнява. Има ли още накъде? - Не, концентрацията е извършена и се оформи в няколко големи групи. Процесът бе логичен. Ако нямахме тази крайна либерализация на пазара, наложена от правителството на Иван Костов, ситуацията щеше да бъде различна. В света например създаването на такъв тип медии се съобразява с пазара. За да се издържа една медия и да бъде независима, тя трябва да обхване определен пазарен дял, равносилен на съответните разходи и печалби. При нас крайната либерализция се реализира на съвсем друг принцип. Той по-скоро е воден от презумпцията, че колкото повече са медиите на един беден пазар, толкова по-бедни са те. А колкото по-бедна е една медия, толкова е по-послушна. Така ще се случи и с телевизиите, защото политическата класа регулира процеса чрез либерализация докрай. Големите групи, които концентрираха пазара, създават медии, които не са настроени публицистично, а създават т.нар. лоу кост продукт - радио, което представлява мрежа от няколко компютъра, излъчва музика, плаща си авторските права, но общественият глас не може да достигне до него, защото няма техническа възможност. - Цифровизацията трябва да е факт до 5 г. Как ще рефлектира върху частните радиа? - Радиата могат да направят т.нар. плавен преход. В това отношение съчувствам на колегите от телевизиите, защото те ще имат много разходи и конкуренция. Бях сюрпризиран от факта, че Министерството на отбраната иска около 300 млн. евро, за да си отстъпи честотите. Те обаче не са негова собственост. Държавата притежава честотния ресурс, но в България стават много странни неща. Както стартира и Военният тв канал, без особени процедури и лицензирания. - Ако наистина БНТ поиска 300 млн. лева за цифровизация, приемлива ли ще бъде сумата в този контекст? - БНТ е в правото си да иска, а бюджетът – да й дава. На този фон всички останали медии, без БНР, сме в неравностойно положение. Като поискат честота, субсидия, те я получават, в същото време са равноправни участници на пазара. Имат естествен приход от рекламни поръчки, въпреки че не съм чул досега да са си изпълнили цялото рекламно време, колкото и да се оплакват, че то е малко. Не може да се стои на трикрако столче – да получаваш субсидия, да играеш на рекламния пазар и да държиш конкурентни цени, по-ниски от тези в другите медии. Това не е логично. Въпросите зададе Андриана Михайлова