Кирил Гоцев е роден през 1957 г. Инженер по радио, телевизия и електроника. Генерален директор на БНТ от 2001 до 2004 г. В момента е прокурист на Би Би Ти. - Как ще коментирате поправките в Закона за електронните съобщения, свързани с предстоящата цифровизация, г-н Гоцев? - Интересно ми стана, че президентът пусна ЗЕС независимо, че има забележки към него. Това е заради факта, че цифровизацията е една малка част от този огромен закон. Той обаче е факт. Обезпокоителното е, че няма да проработи. - Защо? Какви са причините? - Големите противоречия между отделни членове на закона. Към днешна дата, освен за търговските оператори, той нанася щети и върху БНТ. Не виждам как могат да пуснат държавния мултиплекс така, че БНТ да е с покритието, което има в момента. Като спрат аналоговото излъчване какво става със задължението на държавната телевизия да покрие България с тв сигнал, както е написано в ЗРТ? Според мен БНТ ще пострада най-много, ако наистина прекратят аналоговото излъчване след старта на цифровото. БНТ трябва да се намеси категорично, въпреки че вече е късно, разбира се. - Наистина ли ще стане така, че населението няма да има достъп до безплатна ефирна телевизия, за каквато опасност предупреждава АБРО? - Да, според този вариант на ЗЕС когато пуснат ефира на БНТ, то тогава всички други – на bTV, на Нова тв, на регионалните – стопират. Ще има една година преходен период, но как ще покрият през това време цялата страна с цифров сигнал? Т.е. потребителите автоматично губят един национален ефир, за който се твърди, че е безплатен. - А регионалните мултиплекси? - Никъде не се казва дали ще има актуализация на цифровия план от миналата година. Там пише, че на първия етап има 3 национални и 15 регионални мултиплекса. За националните вече е ясно, че една фирма може да ги притежава всичките, не съдбата на регионалните е неясна. Например, Би Би Ти може да иска вместо един национален, 15 регионални лиценза. Какво става тогава – някой ни казва - чакайте 5 г. после ще видим, а същевременно идва цифровизацията и спират лицензите. - Кой стои зад това „недоглеждане“? - Според някои не е направено случайно. Според мен, тези поправки са сътворени тенденциозно за определени хора. Кои са те - ще се разбере. Честотният ресурс е един и същ, но изведнъж се оказа, че могат да се дават аналогови честоти. Миналата година КРС обяви, че да раздаваш такива значи нищо не разбираш, а сега изведнъж същите хора ще ги разпределят. - Кой има изгода от тази ситуация? - Говори се, че само една телевизия ще вземе тези аналогови лицензи и така в един момент тя ще се окаже, че е национална. В ЗЕС обаче са описани вече телевизиите, на които се дават цифрови мрежи. Тогава какво става? Ами променяме пак закона! Или пък пропадат всички правила и никой не се качва на мултиплекси, освен ако някой комисар не го реши. - А ако се намеси ЕС? - Ще има някаква полза. Много хора ме спират на улицата и ме питат дали има далавера с цифровизацията. Е, добре, идват избори, този, който се обвърже с далавера, как ще каже:„Аз съм честен, гласувайте за мен“. - Изходът от изборите как ще рефлектира върху този вариант на ЗЕС? - Ако дойде нова власт, категорично ще смени този закон, защото няма достъп до това, което той проповядва. И филмът започва отначало. Ще сменят само текстовете за телевизиите.Но на тези, които ги въвеждат сега, не им пука. А пък и две трети от тях няма да са в следващия парламент. Идеята на тези, които правят закона, са пари и препродажбата на лиценз. Никой не го интересува дали законът ще работи 10 г., важното е да функционира 15 месеца по време на въпросната сделка. В България това става лесно – приема се друг закон и хайде отначало. Това ще стане. Хората не осъзнават още какво става. Сателитните оператори осигуряват много малка част от аудиторията със сигнал, 78% гледат тв по кабел, но цените на кабелните оператори са все по-скъпи. Някои от аналоговите честоти могат да влязат в честотния план през 2015 г. Затова той трябва да се обнародва, да не е държавна тайна. Така всички ще видят кой канал докога ще върви. Все пак телевизиите имат договори с контрагенти и така ще си направят сметка дали след година ще са в ефир. - Т.е. битката освен за цифрови канали, отново ще се води и на аналоговия фронт? - За да е битка, КРС трябва да обяви конкурс. Ако КРС раздава честотите по свое усмотрение няма битка. В закона пише, че КРС трябва да проведе процедура. Комисарите решават. За да бъдат тези хора по-спокойни, да пишат, че ще раздават спектъра, след като приемат правила, които да бъдат обнародвани. В тези правила може да пише, че се приемат само телевизии, които започват с „Т“ и завършват на „седем“. Така да са им имената.. - В правилата на КРС пише, че операторите трябва да са политематични и да не излъчват в районите, за които кандидатстват. Съгласни ли сте с тях? - Условията са странни, защото не допускат профилираните телевизии. Аз обаче нямам нищо против – каквито са правилата, ние сме длъжни да ги спазваме. Смешно е за честотния ресурс на България, който е национално богатство, да няма конкурс, при положение, че има такива за тоалетна хартия и кламери. - КЗК обаче спря сделката на БТК с ORS за НУРТС заради концентрация... - Да, заради това този закон трябва да се преразгледа преди да е влязъл. Това е скандал, но законът задължава да има концентрация, защото според него едно предприятие ще държи всички мултиплекси. Е, КЗК, ако спазва буквата на техния си закон, ще каже – тука има концентрация и ще спре каквато и сделка да стане. Тогава изведнъж ще се окаже, че има един закон, който е друг закон, пак на същата държава и на същото правителство, който обаче разрешава концентрацията. Това е ЗЕС. Как може да сме единствената държава в Европейския съюз, която разрешава нарушението на закона за конкуренцията и разрешава концентрацията!!! И всичко това при положение, че основният принцип на съвременния свят е конкуренцията. Значи този закон ще се нарушава априори. Страшна работа – не знам какво започва с него за телевизиите, но на адвокатите ще даде много хляб. Поне за 3-4 г. Ще има обжалвания, плюения, Конституционен съд сигурно ще се намеси. - Защо реакциите на този закон са чак сега? - Отдавна вдигаме джангър, въпросът е, че всички промени по тоя закон ставаха на тъмно. В нормална европейска държава това става с дискусии. Има обществен сектор – събират се, говорят, говорят. Е, накрая законотворците пак правят каквото си искат, но тук всичко е на тъмно, защото се прави от 5-6 души. Важното за хората е не разпространението, а дали ще гледат същия тв буламач както сега. Цифровото разпространение няма по никакъв начин да направи програмата по-интересна. - Американец стреля по телевизора си заради цифровизацията, чийто старт отново бе отложен... - Да, за 12 юни, след като от преди 2 г. разбраха, че за 17 февруари 2009 г. няма да успеят да се класират. Имаше специално събрание на Сената, на което се реши какво да се прави с цифровата телевизия. Готов съм да се обзаложа, че пак ще има отлагане, въпреки че процесът е от години. В България проблемите идват оттам, че никой не казва какво става.