Радиожурналистката Гергина Дворецка, водеща на предаването „Европа без граници" отбелязва своя личен празник с поетичен сборник. „Балада за птицата Феникс" е книга със стихове, но и албум със спомени, в който авторката - вярна на своя темперамент - не се обръща назад.
Посоката е подсказана от заглавието на стихосбирката, която ще бъде представена пред публика в Книжен център „Гринуич" на 6 февруари , четвъртък, от 18.30 часа. Гергина Дворецка е дългогодишна журналистка в Българското национално радио, създател и водещ на първото предаване за евроинтеграция в националния ефир, което се излъчва от 1990 година до днес - всяка сряда от 15.30 часа по програма „Христо Ботев" под заглавието „Европа без граници".
Със своите стихове през ученическите си години, които тогава публикува като Гергина Иванова, поетесата става едно от популярните имена в тогавашните издания в.„Средношколско знаме" и сп. „Родна реч". По-късно е член на Кабинета на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов". Още като студент се посвещава на радиожурналистиката, но през годините издава и 7 книги с поезия и проза. По нейни стихове са създадени песни, изпълнявани от Лили Иванова, Асен Гаргов, Тони Димитрова, група „LZ", Асен Масларски и др.
В „Балада за птицата Феникс" са събрани стихотворения от последните години, както и такива, които Гергина е писала през младостта си, но досега не са били публикувани. На премиерата авторката ще прочете свои стихотворения и ще прозвучат песни по нейни текстове, изпълнени от известни български певци. „И ще си говорим за поезията, от която често бягаме във всекидневието, но в определени моменти тя ни дава опора и ни възражда за нов полет напред", добавя Гергина Дворецка.
Литературният критик Георги Цанков пише за стихосбирката: „Макар с десетките си благородни културни занимания, Гергина Дворецка често да гони поезията си от всекидневието, ето че стихът се завръща при нея триумфално - по-нежен и по-изповеден от всякога. В "Балада за птицата Феникс" създателката на чудесните стихове за изгубената майка, за природата, за обграждащата ни красота великодушно прощава за "дланите си обгорени", отдава се на тъжните и щастливите спомени, изгражда пестеливо и неповторимо образа на лесно ранима, но горда и човечна наша съвременичка."
