Д-р Бисера Занкова е медиен юрист, консултант към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Тя е и член на Управителния съвет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа. - Кои са европейските практики за ограничаване на враждебния език в медиите? - Важно е да се спазват границите на свободата на изразяване, докъде може да стига речта, какво можем да изкажем в едно многообразно и плуралистично общество. Стандартите на Съвета на Европа са основни за Европейския съюз. Не трябва да се пренебрегват препоръките и на други органи и комитети, като Комитета по медии или Комитета за защита от дискриминация. Те следят за важни принципи като политическото лидерство и отговорната журналистика. - Налагането на санкции ефективна мярка ли е за ограничаването на враждебното слово в медиите или превенцията е по-важна? - Превенцията трябва да е по-важната. Основно е медийното възпитание и прилагането на нормите за саморегулиране. Това, което ще направи самата медийна общност, никой не може да го замести. Оттук нататък може да се прилагат и други възможности. В препоръката на Европейската комисия за борба с расова дискриминация – ЕКРИ например има становище, което гласи намаляване на финансовите субсидии за партии, които си служат с език на омразата или използват обидни реплики и поддържат нетолерантността с цялото си поведение. Това е само една част от мерките, които трябва да бъдат взети. Според мен трябва да има дългосрочна и ефективна политика за развитие на обществото като мултикултурно, в рамките на която различните общности да поемат своите задачи. - Кои проблеми у нас възпрепятстват въвеждането на ефективни мерки за ограничаване на дискриминацията? - Не мога да кажа кое как би въздействало върху българското общество и в каква степен би ограничило езика на омразата. Една от мерките е саморегулацията, но тя не трябва да бъде само в рамките на медийната общност, а да важи за различни кръгове. Голяма роля могат да изиграят също университетите и курсовете за подготовка, дори средните училища, които да възпитат както търпимост, така и уважение на многообразието в рамките на междукултурния диалог. В Европа такава е целта на Бялата книга за междукултурен диалог, приета в Съвета на Европа през миналата година. За видове нарушения като потъпкване на правото на лично достойнство и престъпления, свързани с обществения ред Европейският съд и Съвета на Европа застават зад прилагането на наказателни санкции за лишаване от свобода, които са много сериозни и тежки. По отношение на медиите обаче това може да окаже обратен, възпиращ ефект върху тяхната свобода на изразяване. - Коя е най-добрата формула за ограничаване на дискриминацията и езика на омразата в медиите? - Трябва да се постигне баланс между различните средства – саморегулация и законови норми и да се работи в синхрон. Различните организации, всеки в рамките на своите компетентности и отговорности, трябва да допринесе както за ограничаване на обидната реч и предразсъдъците на отделните етнически и социални групи, така и да се наблегне на положителната страна. За това трябва да се акцентира на възпитаването на интеграция и единство, взаимно обогатяване и толерантност. Интервюто взе Соня Стамболийска