Александър Кашъмов, ръководител на правния екип в програма „Достъп до информация“: Санкциите за клевета са твърде големи
- Г-н Кашъмов, в момента текат дебати по промяна на Наказателния кодекс. Какъв е редът при налагане на глоби за обида и клевета на журналисти в момента?
- Обидата и клеветата се преследват по съдебен ред с подаване на тъжба от пострадалия. Така е от 2000 г. Прокуратурата вече не може да води такова дело служебно.
Александър Кашъмов е ръководител на правния екип в неправителствената организация - програма „Достъп до информация“. Завършил е право и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на човешките права и правото на достъп до информация от 1997 г.
- Г-н Кашъмов, в момента текат дебати по промяна на Наказателния кодекс. Какъв е редът при налагане на глоби за обида и клевета на журналисти в момента?
- Обидата и клеветата се преследват по съдебен ред с подаване на тъжба от пострадалия. Така е от 2000 г. Прокуратурата вече не може да води такова дело служебно. Съответният, който се смята за пострадал, подава тъжба до наказателен съд, а може да подаде и искова молба до граждански съд. Глобата се налага след подобно дело от съда.
- В какъв размер е санкцията?
- Не мога да цитирам точната цифра. Трябва да се провери по Наказателния кодекс, чл. 146-147, но размерът е доста голям - покрива няколко заплати, като се има предвид средното възнаграждение на един журналист в България. Заради това често пъти подобна санкция се явява непропорционална и това има възпиращо действие. Ясно изказано е и в редица решения на Европейския съд за правата на човека – високата глоба играе ролята на цензура и впоследствие на автоцензура за съответния журналист.
- Налагат ли се често такива глоби? Запознат ли сте със статистика?
- Статистика в момента никой не води. Има проучвания, направени по-рано от Българския Хелзинкски комитет - за 2000 г. - 2002 г. Там цифрата на висящите дела - както граждански, така и наказателни, варираше в периметър от 115-130 дела в цялата страна. Това не е много голям брой, но, от друга страна, в повечето от случаите са застрашени журналисти от малки местни медии и срещу тях се възправя цялата система. Често пъти представителите на местната власт, бизнеса, партията, са едни и същи хора или са свързани силно помежду си. Това прави защитата на словото много трудна за журналистите.
- Програма „Достъп до информация“ прави ли нещо в тази насока?
- Да, в момента работим по един тригодишен проект по програма „Матра“. В него обучаваме журналисти от местните медии как да използват по-добре Закона за достъп до обществена информация, за да могат до такава степен да си подкрепят публикациите, че да не бъдат уязвими в дела за клевета.
- Имате ли информация дали са закривани местни издания заради глоби?
- Не. Струва ми се, че няма такива случаи, или поне нямаме данни за тях.
- Смятате ли, че трябва да има промяна в Наказателния кодекс и да се намали санкцията?
- Намаляването на санкцията само би подпомогнало свободата на словото. Съществуват и мнения, например на международната организация „Артикъл 19“ („Член 19“), кръстена на Всеобщата декларация за правата на човека, че наказателната отговорност за обида и клевета изцяло трябва да бъде премахната и отговорността да бъде само гражданска. Тогава би се решил изцяло въпросът с глобите, защото те никога не биха се присъждали.
- Това случило ли се е в други държави?
- Да, има развити демократични страни, в които това е направено, например във Великобритания. В САЩ изобщо няма глоби, а може да се води само гражданско дело. Има тенденция за промяна на законодателството и в нашия регион – в Молдова, Босна и Херцеговина.
- Мислите ли да започнете инициатива за промяна в НК и в България?
- Имаше такава инициатива през годините. Поддържаше я Българският Хелзинкски комитет и програма „Достъп до информация“ е била съпричастна. За момента не сме регистрирали някаква рязка промяна в тенденциите, но бихме подкрепили такава инициатива, ако бъде започната.
Интервюто взе Инна Василева