Асен Блатечки, актьор: Всички телевизионни състезания имитират „Форт Бояр“
- Защо влезе във „Форт Бояр“ и как те избраха?
- Не са ме избирали, обадиха ми се, защото знаеха, че съм спортист... Отидох, защото миналата година са ни били. И то много. А сега – много мачкахме останалите отбори – и физически, и психически. Всъщност явих се на кастинг. Исках да се пробвам дали ставам още.
Роден е през 1971 г. в София. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов през 1996 г. Играл е в много театрални постановки, сред които „Трамвай желание“, „Атентатори“, „Кожа и небе“, „Вражалец“, във филми, сред които „Мила от Марс“ и „Шивачки“, както и в тв сериала „Морска сол“. Четири пъти е шампион на България по карате. Тренирал е и кикбокс, джудо и плуване.
Блатечки е капитан на първия български отбор, който участва във втория сезон на приключенското състезание „Форт Бояр“ по bTV. Първият епизод на предаването ще се излъчи в понеделник от 20 часа.
- Защо влезе във „Форт Бояр“ и как те избраха?
- Не са ме избирали, обадиха ми се, защото знаеха, че съм спортист... Отидох, защото миналата година са ни били. И то много. А сега – много мачкахме останалите отбори – и физически, и психически. Всъщност явих се на кастинг. Исках да се пробвам дали ставам още.
- За какво?
- За „Бързи, смели, сръчни“ за възрастни. Според мен „Форт Бояр“ е точно това. Оказах се най-възрастният там, това бе и една от причините да бъда капитан (ха-ха-ха). Останах впечатлен - беше много готино. Кога иначе щях да отида в Ла Рошел, това не е туристическо място. Запознах се и с френските автори на продукцията, които са взели крепостта под аренда за 99 години. Там не се пуска никой, само участниците във „Форт Бояр“.
- На какви изпитания беше подложен, за да докажеш, че ставаш още?
- Не правих чак толкова много неща, защото всеки има най-много по пет задачи. Слава Богу, обаче не ми се паднаха най-гадните. Имаше едни катеренки по външните стени на форта, които, ако трябваше да ги правя, щях да си остана на стената. „Форт Бояр“ не е състезание толкова на физиката, колкото на мисленето. Ако мислиш бързо и играеш отборно, имаш повече шанс да успееш. В една от игрите например 60-килограмово момче от нашите се изправи срещу двуметров гигант. Трябваше да теглят камъни - чисто физическо натоварване, но открехнах нашия представител на пиниз и той смаза гиганта.
- Отдавна не си се появявал по телевизията и изведнъж – участва в „Това го знае всяко хлапе“, а от 12 януари - във „Форт Бояр“. Не са ли ти предлагали отново да водиш тв шоу или игра?
- Това с „Хлапе“-то и „Форт Бояр“ е съвпадение. Предлагали са ми да водя различни предавания, но вече не ми е интересно. Човек с моята професия трябва да мине през този етап в началото на кариерата си, за да свързват лицето с името. Глупаво е, ако за един актьор това е целта на живота му. Губене на време и пропуснати шансове е да отида за два месеца и да водя шоу - не мога да играя в киното, в театъра. А те са много по-важни за мен сега. Но жертвата си заслужава.
- Какво е мнението ти за тв водещите в момента?
- Не гледам българска телевизия, предпочитам филми или „Дискавъри“. Какво да гледам по българския ефир? Почти няма собствена продукция, вместо да измислят роден сериал, взимат някакви англичани, които им казват какво да правят. Това ме дразни. Хората у нас много искат да гледат български филм. Дори ме питат дали няма да се снима пак „Морска сол“. В Русия гледах „Женени с деца“ с руски артисти. Всичко беше едно към едно, но не се получава. Комедийните сериали имат бъдеще, но ако са български. Освен Нова тв трябва и bTV, и БНТ и ТV2 да направят по един сапунен сериал, да тръгнат да се надскачат, за да стане.
- Тогава защо участва във „Форт Бояр“? И то е лицензно.
- Не е лицензно като „Сървайвър“ и „Биг брадър“, въпреки че „Сървайвър“ е ок, защото в него хората се състезават, борят се да постигнат нещо. „Страх“ е изпитание на себе си. В основата на всички тези състезания е „Форт Бояр“. Всички останали го имитират. „Форт Бояр“ има висок рейтинг, защото е положително преживяване.
- Ако те поканят в „Страх“?
- Ще ми се обадят, но ще откажа. Не е коректно да участвам в два формата по две конкурентни телевизии.
- Риалити форматите защо не те изкушават?
- Не са ми интересни. Канили са ме да участвам във всичките, както и да бъда водещ. И продължават да ме канят. Отказах на „ВИП брадър“, в „Сървайвър“ също. Няма нормален артист, който има работа и да се заключи 3 месеца на едно място...
- Играеш в повече от десетина театрални постановки, заради парите ли продължаваш да се снимаш в американски филми?
- Да, плаща се добре, а пък и киното е моята слабост. Но когато няма български филми - нямам избор. Вярно е, че българското кино започва да се възбужда, тръгва да се случва. Досега обаче не съм гледал филм, който да ми счупи главата. За съжаление не успях да видя по кината „Дзифт“, а вкъщи няма да е е същото. Чувал съм дори деца да си говорят за него. Ако се снимат достатъчно филми, ако се включат млади хора, ще се случи същото, което стана и в театъра през последните 3-4 години – там няма билети за два месеца напред. Пълно е с млади хора. Това значи, че им е писнало от второстепенни холивудски филми.
- А като ги засегне кризата?
- В киното тя вече се отразява - преди месец европейски инвеститор отдръпна проекта си. Телевизиите пък ще престанат да произвеждат собствена продукция и ще купуват евтини филми и стари сериали. Е, какво тогава да й гледаме на телевизията.
- А във „Форт Бояр“ колко ти платиха?
- Нищо. Никой от нас не е отишъл за парите. Направих го, защото имам сантиментално отношение към „Форт Бояр“. Гледал съм тази игра от дете, а нашият формат е единственият в света, в който се борят три нации.
- Разочарова ли се?
- Не, мястото е дори по-готино, отколкото е на екран.
- От години са ти лепнали етикетите „секссимвол“ и „лошото момче на българското кино“. Дразнят ли те, или вече ти харесват?
- По-едно време ме дразнеха, но благодарение на факта, че киното в България не е индустрия, това няма как да ми навреди. Ако живеех в САЩ, щеше да ми е страшен проблем - щях да играя само ролите на лошото момче или на мъжкар. Щях да изтрещя!!! А тук мога да си избирам - играя това, което искам. Или идва режисьорът и казва: “Пич, мисля те за тази роля.“ Ако видя, че се опитва да ме вкара в тези рамки, отказвам. Или я променя, или не снимам. Тук диктувам нещата. Силвестър Сталоун е много добър комедиен актьор, но публиката не го приема, тя е свикнала да е Рамбо и Роки. В България слагат такива етикети на всеки, който е малко по-известен. Затова ни е много трудно – все се мерим (ха-ха-ха).