- За вашето предаване се говори от месеци, защо стартира сега, а не в началото на сезона например? - Защото сега приключиха преговорите ни с bTV. Вярно, че идеята не е от вчера, но и нищо не налагаше да се бърза особено. Подобно предаване като „Отпечатъци”, което да гледа на пресата и изобщо на журналистиката с критични очи, липсва в българския ефир. Заедно с това токшоуто ще е актуално, злободневно, седмично-обзорно – именно затова ще се излъчва на живо - така че всяко време за старт би било подходящо. А и през зимните месеци хората гледат повече телевизия, тъй че началото му – на 7 декември, неделя, в 10,30 часа - попада в чудесен момент и контекст. - Кое ви отне най-много време и ви затрудни в подготовката преди ефира? - Това, което прави предаването трудно, е фактът, че то ще представлява „коментар върху коментара”. Медиите са посредникът между властта и обществото, между институциите и хората. Те са преводачи на събитията. Но този превод е винаги селективен и невинаги точен. Електронните медии са под постоянния прицел на колегите в пресата – и правилно. Вестниците обаче също се нуждаят от огледало, при това правдиво. Обикновено се счита, че печатните медии имат последната дума върху интерпретацията на случващото се, че тъкмо те слагат точката по една тема. Ние в „Отпечатъци” смятаме, че има разговор и след точката. И че този разговор е полезен за всички – и за колегията, и за обществото, което е в правото си да познава своите преводачи, да ги види осветени, да надникне в кухнята им. Кулоарите на пресата са не по-малко интересни от кулоарите на политиката. Всъщност често това са едни и същи кулоари. - Кой и какви отпечатъци ще оставя в „Отпечатъци“? - Не е случайно, разбира се, че се спрях именно на това заглавие. То предполага игра на думи. Темите, които ще се дискутират, ще са взети „от печата”, от една страна, но и ще са такива, които оставят отпечатъци – в прекия и преносния смисъл. Без да имаме претенцията да бъдем детективи, ще разискваме и недоизказаните неща от печата, измъкнати между редовете, разчетени сякаш под индиго. Защото следите остават. - Това вариантът на „Господари на ефира“ само че за пресата ли ще бъде? - Не само. Грешки и гафове се правят навсякъде, във всяка професия – така че не това ще е центърът на предаването. Но и без ирония няма да минем. - Защо избрахте за вестници да се говори в бистро? Не се ли подценяват те така? - Да се подценяват? Ни най-малко. Къде в неделя сутрин българинът прелиства пресата и бистри политиката? Обикновено над чаша димящо кафе в кварталното кафене. То е най-типичният мизансцен за един оживен разговор, то е самата еманация на градската култура и среда. - Ще взимате ли отпечатъци на седмичници? А на жълти издания и такива за третата възраст? - Ще снемаме отпечатъците на всички, които с нещо привлекат вниманието ни – не само на обичайните заподозрени. Във фокуса ни ще попадат и т.нар. нови медии – интернет сайтовете, електронните вестници, блоговете и форумите... - Защо се съгласихте да застанете пред тв камерата, при положение че досега сте били сред пишещите журналисти? - Защото смятам, че в ефира има място за подобно предаване. Освен това познавам в детайли темата и героите – все пак от 18 години работя в печата и следя обществените процеси. А пък и перспективата за работа в най-влиятелната родна телевизия се оказа предизвикателство, на което не можах да устоя – явно съм от хората, които имат нужда да вдигат постоянно професионалния си адреналин. - По какъв критерий ще подбирате гостите си в студиото? Ще бъде ли то отворено и за тези, които са аутсайдерите на гилдията? - Ще каня автори от печата и герои на печата. Но ще каня за коментатори и хора, които говорят интересно, мислят нестандартно, познават добре пресата и все пак имат необходимата дистанция – като мен самата. От 5 години не работя във всекидневници и не пиша за политика - смятам това за предимство, а не за недостатък. Това ме прави по-справедлива и независима в оценките си. Такива „аутсайдери” като мен извън редиците на настоящите вестникари има много. Някои от тях са истински пионери на днешната т.нар. демократична преса, нищо, че няма да откриете имената им в каретата на всекидневниците. - Как ще съвместявате „Жената днес“ и телевизията? - Не мисля, че ще е проблем. Списанията са „бавна медия” поради месечния си формат. Аз съм „продуцент” на 4 списания – освен на „Жената днес”, още на „Наш дом”, „По-здрави” и „Голф&SPA”. Както един продуцент може да продуцира няколко предавания едновременно, така и аз мога да правя предаване и списания едновременно - не съм сама, работя с професионалисти, които си тежат на мястото. Екипът ми в „Отпечатъци” също се състои от изявени пишещи журналисти – Елена Кодинова и Йоана Гъндовска. Читателите добре познават имената им, но ще ги видят в нови роли. - Как изглеждат медиите у нас през призмата на печата според вас? - Изглеждат твърде риалити. Сякаш други медии освен телевизиите не съществуват. - Какви са прогнозите ви за рефлектирането на световната финансова криза върху медиите? А върху българските? - От няколко години има тенденция за свиване на тиражите на традиционните всекидневници за сметка на интернет, списанията, таблоидите – навсякъде, включително и у нас. Външната криза ще се отрази на рекламния пазар и потреблението – никой още не знае колко силен ще е ударът. Но каквито и да са външните обстоятелства, изходът ни е във високото качество на продукцията, която предлагаме – добрите четива са това, за което най-вече носим отговорност. - Твърдите, че вестниците се занимават с макросвета, затова през последните 5 години сте се посветили на микросвета – списанията. Защо решихте да ги сблъскате в новото си амплоа пред тв камерите? - Не, това не е сблъсък. Просто е крачка в друга посока.