Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО: Промените в медийния закон са писани на тъмно и може да забавят цифровизацията
- Адекватен ли е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ), изготвен от Министерството на културата?
– За съжаление сме свидетели отново на един крайно дебалансиран и неадекватен за българската реалност проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Гриша Камбуров е изпълнителен директор на АБРО. Преди това е бил главен секретар на организацията. Има богат опит в неправителствения сектор. Работил е за Програмата на ООН за развитие и в Министерството на икономиката.
- Адекватен ли е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ), изготвен от Министерството на културата?
– За съжаление сме свидетели отново на един крайно дебалансиран и неадекватен за българската реалност проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Правоотношенията, които той трябва да уреди, би следвало да са резултат от обществените отношения, а не чрез изменителен закон да се налага недомислен, изцяло нов ред в медийната среда у нас и процесите в нея. Вярно е, че цифровизацията е нова ера в развитието на медийната среда и бизнес, но на практика цифровото разпространение е само нов метод на разпространение на сигналите, каквито са наземното аналогово разпространение, кабелните мрежи и сателитът.
- Защо СЕМ излезе с декларация, с която плахо заяви, че ремонтът на Закона не е съгласуван с регулатора?
– Със своята декларация и писмо до председателя на Народното събрание Георги Пирински според мен, макар и доста късно, СЕМ алармира, че не е запознат с проекта и мотивите към него. Веднага след като в работна група 18 в Министерство на културата изготвихме ЗИД на ЗРТ, той бе разпратен до различните ведомства и министерства за съгласуване. Получени бяха становища и от ДАИТС, КРС и СЕМ. Становищата бяха изпратени в Министерския съвет, където със заповед на министър-председателя Сергей Станишев бе създадена работна група, която отчитайки постъпилите мнения, да изготви окончателен проект. За съжаление вече и като членове на ЕС, за пореден път у нас се повтори изпитаният сценарий – всякакви промени в нормативната база, касаеща медийния сектор, да се правят „на тъмно”, в условията на дълбока тайна и да не се предоставят на заинтересованите лица за коментари. Проектът за изменения на медийния закон, изработен от работната група към МС бе с коренно различна концепция от съгласувания, но независимо от това не бе изпратен до заинтересованите страни и за това се стигна до тази реакция на СЕМ. Тревожен и притеснителен е фактът, че толкова важен изменителен закон, който ще постави началото на цифровия преход, не бе обществено обсъден и съобразен с медийния регулатор и бизнеса, които пряко ще работят с него и прилагат разпоредбите му на практика.
- Проектът коментиран ли е с членовете на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори?
– За съжаление не, след като бе изготвен от МС не бе съгласуван с абсолютно никого. С писмо до министъра на културата, който ръководеше работната група, поискахме проектът да ни бъде изпратен, но това не се случи. Независимо от това считаме, че документът е добра основа за бъдещ консултационен процес, в който необходимите редакции да бъдат коментирани със заинтересованите лица и в активен диалог да бъдат изяснени окончателните текстове на закона.
- Приемането му в настоящия му вариант ще заработи ли?
– Не, приемането му в настоящата редакция, с настоящите текстове е крайно неработещо и със сигурност ще доведе до забавяне на преминаването от аналогово към цифрово телевизионно излъчване и редица санкции от Европейската комисия.
- Има ли притеснителни текстове според АБРО?
– Предложените текстове не отразяват духа на текстовете, които законодателят е вменил в Закона за електронните съобщения, новата Европейска регулаторна рамка и редица директиви и практика на европейската общност. Цялостната концепция на проекта в настоящата му редакция е силно притеснителна, защото ще попречи за нормалното развитие на радио- и телевизионната индустрия у нас. Разписаните ограничения пред свободното създаване на програми от страна на операторите за всички платформи, както и ограниченията пред лицата, които могат да кандидатстват за лицензия и регистрация, са реална пречка пред естественото и успешно пазарно развитие на електронните медии. Тези ограничения препятстват например свободното търгуване на акции на борсата, нещо което е непознато за търговските дружества в други сектори от икономиката в България и е неприемливо да бъде налагано върху медийните предприятия в страна – членка на ЕС.
- Защо БНТ недоволства и иска още една програма, която да се разпространява със статута must carry?
– В настоящата редакция на проекта за БНТ е предвидено разпространението на две програми със статут must carry, но държавната телевизия има реално една програма, която може да бъде с такъв статут и това е БНТ1. БНТ Сат не отговоря на необходимите условия. Странна, но очаквана е реакцията на държавната медия, но нека не забравяме, че тя работи на един пазар с търговските оператори и подходът и условията към различните пазарни субекти следва да е еднакъв. Ще се радвам, ако БНТ скоро започне да произвежда нова програма, която да се ползва с must carry статут и едва тогава може да се проведе сериозен и задълбочен дебат за възможностите за финансиране и нуждата от повече програми на БНТ.
- Защо МС предлага едно предприятие да държи и трите мултиплекса през първия етап и едно през втория етап на цифровия план?
– В мотивите към проекта четем, че чрез този подход ще успеем да спазим сроковете за изграждане на цифровите мрежи и в срок ще въведем цифровата телевизия. За съжаление в разписването на проекта авторите не са отчели редица документи на Европейската комисия и Европейския парламент, които са категорични и въвеждат забрана държавите членки да учредяват изключителни права във връзка с изграждането и/или предоставянето на електронни комуникационни мрежи. Това предложение трябва сериозно да се преосмисли, за да не доведе до санкции от европейските ни партньори и опасност за навременното преминаване от аналогово към цифрово телевизионно разпространение.
- Каква е съдбата на операторите по §9а според предложените текстове?
– Те ще продължат да излъчват до момента, в който техните честоти ще бъдат необходими за цифрово излъчване. Неясно защо е разписан странен текст за съдбата над около 80 радиооператора по §9а, които работят в малки населени места и са единствената медия, която информира населението в тези региони. Според проекта излъчването им следва да бъде незабавно прекратено и за използваните честоти да се проведе нова конкурсна процедура. Тези оператори вече веднъж са преминали през конкурси, но поради различни причини и несъвършенства на нормативната уредба не са им издадени необходимите за работа документи. Независимо от това повече от 10 години, те осъществяват активно своята дейност, съобразявайки се с всички законови изисквания. Въвличането им в нови състезателни процедури не само ще бъде необосновано, но и ще създаде сериозни заплахи за правната сигурност, предвидимост и стабилност в медийния сектор, както и че ще се отрази силно негативно на неговото развитие.
- Ще спазим ли сроковете за цифровизация с тези поправки в закона?
– За съжаление вече сме изпаднали в забава в сроковете. Това не трябва да е мотив ЗИД на ЗРТ да бъде приет с бързане в настоящия му вид, защото това ще бъде изцяло за сметка на качеството. Вярвам, че всички осъзнаваме колко отговорен е процесът по въвеждане на цифрова телевизия у нас. Затова следва внимателно да разгледаме различните му аспекти и прецизираме предложените текстове, докато получим балансиран, адекватен и работещ закон, който да осигури равнопоставено третиране на съдържанието, независимо от вида на цифровата платформа, условия за лоялна конкуренция и минимална регулаторна намеса.
Интервюто взе Андриана Михайлова