- Господин Панев, какво е усещането да се снимаш в първия български ситком?
- Усещането е вдъхновяващо. Какво му трябва на актьора? Трябва му публика. А телевизията стига до най-широкия кръг от хора. Малко е стряскащо и отговорността е по-голяма, но в крайна сметка такава изява е истинско предизвикателство. А предизвикателствата са за това да бъдат преодолявани и осъществявани. А тъй като ситкомът е предназначен да забавлява, предизвикателството се превръща в удоволствие и много благодатна работа.

- У нас няма традиция за правенето на тв продукция в този жанр. Какви бяха професионалните предизвикателства към вас в този контекст?
- Ами най-общо казано - напасването към жанра. Ситкомът се различава и от киното, и от театъра. Стилът на актьорската игра е някъде по средата. И тъй като (специално за мен) за пръв път работя в такава телевизионна форма, имах колебанията докъде да стига театралното и външното в играта и докъде интимното и вътрешното от актьорската работа пред камера.

- Характерно за ситкомите е, че речта на героите трябва да заковава като изстрел. Удобен и лесен за интерпретация ли е текстът, с който боравите?
- Текстът е удобен. Писането на подобни диалози е едва ли не висш пилотаж в драматургията. Вярно е, че няма традиции в писането на такива текстове в България, но сценаристите на сериала се справят много добре и това личи от оценките на зрителите за сериала. Всички се учим много бързо в движение. Работата по текстовете в повечето случаи е обща - аз се чувствам достатъчно свободен да импровизирам и да внасям нови неща в сцените, когато хрумките ми са в правилната посока.

- Какъв е профилът на персонажа ви Емко и той ще има ли развитие в новите серии?
- Емко е много умен, много наивен, много честен и малко странен, много срамежлив, много любопитен и много, много неразбиращ човешките взаимоотношения. Човек готов да бъде приятел и в същото време саможив. Това е персонажът, който контрастира на Коцето и по свой начин го допълва. Естествено персонажът очаква своето развитие в сериала, но нека оставим зрителите непредубедено да проследят как точно.

- Ако надникнем в „бег стейдж“ - какво ви впечатли в хода на производството и самия снимачен процес и кое породи трудностите?
- Впечатли ме и продължава да ме впечатлява професионализма и работния хъс на целия екип. Безконфликтната работа се превръща в удоволствие и предполагам, това си личи от екрана. Колективността на един екип и стремежът към отличен резултат винаги дават своите плодове. А когато работата, както се казва, „спори”, трудностите бързо се забравят. Много текст, много напрежение, много работа, изискваща мигновена реакция – всичко отава назад. Сега помня само доброто общуване и одобрението на зрителите.

- Как се работи с екипа на „Медиа про ентъртаймънт“? Студията са изпипани в реалистичен детайл – трябваше ли да свикнете и с декора?
- Работи се прекрасно. Всичко досега е вървяло и продължава да върви добре. Както виждате всички, сериалът е факт и това е доказателството.
Декорът е много хубав и предлага много и атрактивни гледни точки. Пространството е живо и персонажите ни се разполагат в него естествено и пълноценно. Свикването стана „от раз”. Аз лично се почувствах у дома си още в първия снимачен ден.

- Общуването с голямата Татяна Лолова – получихте ли някакви уроци от нея, напътствия, как си партнирате?
- Общуването с голямата Татяна Лолова е просто привилегия. Навремето само съм си мечтал да застана като равноправен колега на сцената или пред камерата с някои от големите имена на българския театър и кино. Ето сега това се сбъдна и се чувствам щастлив. Винаги съм се опитвал да се уча от партньорите си на снимачната площадка, а когато имам за партньор и „майка” Татяна Лолова, това са не само уроци, а цяла школа.

- Какво да очакват зрителите в новите серии на „Домашен арест“?
- Свеж хумор и заплетени ситуации, от които нашите герои излизат през много смях и всеобщо забавление. Очаквайте и гледайте „Домашен арест”!