Иво Сиромахов: Новините вече не са толкова интересни
- Защо озаглави книгата „Дневници и нощници“?
- Текстовете представляват дневници на най-известните личности в историята. Реших, че ако героите ми са си водили дневник, то може би част от него са писали през нощта. Така ми хрумна закачката „Дневници и нощници“. Освен това в българския език думата нощници означава нещо, което човек облича, когато си ляга, но в случая е като контра на дневниците.
- Защо озаглави книгата „Дневници и нощници“?
- Текстовете представляват дневници на най-известните личности в историята. Реших, че ако героите ми са си водили дневник, то може би част от него са писали през нощта. Така ми хрумна закачката „Дневници и нощници“. Освен това в българския език думата нощници означава нещо, което човек облича, когато си ляга, но в случая е като контра на дневниците.
Не съм очаквал, но книгата върви страшно добре. В класацията на книжарници „Хеликон“ вече четвърта седмица е в Топ 3 на най-продаваните заглавия. Зад нея са Паулу Коелю, Джон Гришъм. Явно има глад за смешни и леки четива. Не съм се опитвал да кажа някакви големи истини или пък да поучавам. Не съм от тези писатели, които се изживяват от висотата на положението си да диктуват морал.
- Няма начин да не си спестил на читателите някоя история, докато си редактирал. Това ли е най-трудният писателски процес?
- Писах дълго не само защото съм много зает, но и не обичам бързата работа. Изпипвам нещата, редактирам ги много. Отначало книгата беше доста по-голяма. Съкращаването наистина е най-трудният процес, но на мен ми носи голямо удоволствие. В началото винаги има големи въодушевления. На другия ден обаче виждам, че не е станало добре, а след седмица може изобщо да не ми хареса. Т.е. при мен по-дълъг е процесът на редактирането от писането.
- Как избра чии дневници да включиш?
- Започнах да си задавам такива въпроси, които, предполагам, всеки човек си задава - какво е правил Исак Нютон, за да му падне ябълка и да измисли закона за гравитацията. Според мен е бил градинар, а физиката - хоби. Това са кавърверсии на биографиите на известните, защото има голяма доза ирония и майтап, весело отношение към това, което са направили.
- Фотографираш медийния, рекламния, телевизионния бизнес... Защо Шекспир е копирайтър, а Омир - военен кореспондент на в. „Ахейски новини“?
- Какъв може да бъде Шекспир, след като е написал много пиеси, а действието в тях се развива на различни места - на „Отело“ във Венеция, на „Хамлет“ - в Дания, на „Ромео и Жулиета“ - във Верона. Може би е било свързано с рекламна поръчка, най-вероятно на туристическа агенция, която е искала да развива тези дестинации. И чрез театралните представления е направил оригинална кампания. Тръгвайки вече с този подход към историята му, става ясна причината за написването на всяка една от тях.
Зададох си и въпрос какво е правил Омир в Троянската война, след като не е участвал в нея. Няма нищо по-логично от това да е бил военен кореспондент, за да остави сведения за нея и на нас. Освен това тя не е била в Троя, а в Троян. Иначе щеше да е тройската война. Моделът, който описвам, е на древногръцките вестници. Няма нищо общо с българската действителност. Би било тъжно, ако за толкова години нещата не са помръднали (смее се).
- А героят ти Киркор Колумбиян, който е продуцент от арменски произход, не визира ли продуцент от арменски произход от нашата действителност?
- Не, не познавам продуценти от арменски произход. Колумбиян прави най-грандиозното риалити шоу и тъй като работи в различни страни, затова си сменя името. Оттам идва и объркването за историците, защото до ден днешен не се знае какъв е по произход.
- Чия история ти допада най-много?
- Всички. Ако можех, щях да съм от първите, които биха използвали машина на времето. Историята винаги ми е била по-интересна от съвременния свят. Писането на „Нощници и дневници“ ми даде възможност да се пренеса там мислено. Това беше голямото ми удоволствие от писането.
- Защо няма български дневници?
- Прецених, че е най-безопасно, за да не засегна някого. У нас хората са обидчиви. Винаги могат да кажат, че поругаваш историята. Още не е дошъл моментът, в който ще разказваме историята си с ирония, както е в сериала „Ало, ало“. Това е най-смешната комедия, правена някога, и то защото французите и германците се самоиронизират. При тях историчното и героичното може и се коментира.
- Твоите дневници как биха изглеждали?
- Никога не съм писал дневници. Като ученик имаше такава мода сред момичетата. Винаги обаче ми е било любопитно и съм се изкушавал да надничам в чужди дневници, защото са нещо тайно. Често „попадах“ на писанията на съученичките ми (смее се).
- Може пък историите на Сиромахов да са достойно четиво за историците след време?
- Нямам какво да напиша в тях. Кой го интересува как минава един мой ден. Събуждам се, пия кафе и отивам на работа... почва редколегия... Не ме обземат някакви страсти, като например да съм раздвоен между две жени... Такива неща не ми се случват. Едва ли такъв дневник би бил интересен за някого.
- В книгата ти има много нецензурни изрази. Не се ли притесняваш от езика пред синовете ти например?
- Големият ми син е на 13 години и я прочете. Много се смя и мисля, че му хареса. Не се притеснявам от това, че е нецензурна. Аз съм от родителите, които смятат, че колкото по-рано говориш с децата си по тези теми, толкова по-добре. Не обичам табутата.
Най-готиното е, че има неочаквани мнения на читателите по форумите. Свикнал съм хората да казват, че това, което съм писал, е смешно или че съм голям тъпанар. Не очаквах обаче, че ще предизвиквам възбуда у читателките ми...
- Излиза, че българинът включва по-рядко телевизора, предпочита да чете, при това български книги?
- Не знам тенденциите, но има много нови и хубави книжарници. Книжният пазар от „Славейков“ се измества в тях. Явно се търсят. Най-популярният жанр в момента е наръчникът – как да отслабнем, как да задоволим жената, как да оправим пералнята...
- Защо не напишеш наръчник на тв сценариста например... едва ли има такъв?
- Опитът показва, че няма как да подредиш в стройни правила действията на тв сценариста и това да доведе до идеален сценарий. В нашата работа няма правила. Всичко е въпрос на усет.
- Спадът на рейтинга на „Шоуто на Слави“ заради сценария ли е?
- Какво значи спад на рейтинг? В тв историята няма предаване, което за 8 години да задържи рейтинг от 15-16%, а ние сме имали периоди на повече от 20%! При това дълги периоди с такива стойности. В САЩ предаването на Джей Лено прави 4-5 пункта и това се счита за огромен успех. Най-гледаното шоу там е на Опра Унифри със 7-8%. Тук, при нас, 15-16% се смята за нормално, но като стане 13%, вече било с паднал рейтинг. Не са реални очакванията към нас. Какво означава, че пазарът тук е различен? В Америка има по-малко телевизии от България, тук има повече тв канали – 400, отколкото зрители. При положение че аудиторията може да избира между толкова качествени програми, имаме добри рейтинги. Държим дори световния рекорд. Ще говорим за спаднал рейтинг, като станем 6%.
- А понижението на стойностите тогава на какво се дължи?
- Обективно – няма понижение, средният рейтинг е същият. Иначе процесите са свързани и с конкуренцията, дори и със сезона.
- Преди години бяхте изключително критични към властта, сега притъпихте остротата си. Защо се примирихте?
- Винаги сме осмивали властта и продължаваме да го правим. Но тези хора произвеждат все по-малко новини. Политиката се професионализира. Няма такива птици като Свободка Стефанова, Васил Нубиеца, Гошо Тъпото. Вече новините не са толкова интересни. Хората са припознавали в нас ролята на революционери, но човек не може да живее в постоянно състояние на революция. Нелепо е.
- Ти ли играеш ролята на Росен Петров като шеф на сценарния екип?
- Не, никой не играе неговата роля. Работата ни винаги е била екипна. Не е имало такава йерархия като в една редакция например.
- А усеща ли се липсата му?
- Зрителите трябва да кажат, нямам усещане за липса, за драстична промяна. Толкова много колеги работиха при нас, а след това се отказаха. Потокът от хора е нормален за всяка динамична медия.
- Телевизиите наблягат на риалити форматите. За да оцелее шоуто, не трябва ли да слезе поне за малко от екрана, както се казва, за хигиенизация?
- Риалитата са вид мода, както едно време бяха тв игрите. Световната тенденция е те да утихнат. Бъдещето ще бъде друго.
Защо да слизаме от екрана? В САЩ такива предавания вървят по 40-50 години. Идва август – ще го използваме да се хигиенизираме (смее се).