Първата част на новия комедиен сериал на Българската национална телевизия „Английският съсед“ ще бъде показана премиерно на 1 септември от 21,30 ч в Дома на флота в Созопол.
Част от творческия колектив ще се срещне с първите зрители, а писателят Михаил Вешим ще представи новото издание на книгата си. Очаква се в началото на септември сериалът да има премиера и в Дома на киното в София.
БНТ 1 ще излъчва „Английският съсед“ от 9 септември всеки петък в продължение на четири седмици.
Режисьорът Дочо Боджаков избра актьорите Татяна Лолова, Кръстьо Лафазанов, Румен Угрински, Ирен Кривошиева (отново на наш екран след 20 години отсъствие), Николай Урумов, Станка Калчева, Биляна Петринска, Красимир Доков, Валентин Танев и специално издири и покани британския актьор Лесли Грантам, за да представят патилата на един съвсем истински англичанин, заселил се в българско село. Снимките бяха през миналото лято в близките до София села Негушево и Осоица. Във филма селото се казва Плодородно, а жителите му - хора в разцвета на силите си, които обаче не искат да печелят от земята си, а от тотото и от далаверки. В навечерието на премиерата разговаряме с автора на романа и сценария писателя Михаил Вешим.

---

- Г-н Вешим, защо съседът е точно английски, до каква степен историята, разказана във филма, е истинска?
- В началото беше една истинска история – за англичанин, който си е купил къща в българско село. Бил изненадан, че нивите пустеят, а селяните седят в кръчмата и бистрят политиката. Купил си трактор и взел да оре пустеещите земи... Срещу заплащане, съобразено със стандарта на българите. Тази история забръмча в главата ми като английския трактор и от нея се родиха и сериалът, и филмът... Началото беше преди пет-шест години, тогава поданици на Кралицата масово купуваха къщи из нашите села, както и апартаменти по нашите курорти. Струваше им се чудесна инвестиция. Днес не мислят така... Искат да си продават имотите и да си ходят, защото не отчетоха две неща - световната криза и нашенската лакомия, която застрои и морето, и планината...

- Тъжно наистина! А българинът продължава да се чуди на чужденците, които идват у нас. Докога ще бъде така, нали светът вече е едно голямо село, тоест съвсем глобализиран?
- Моите герои не са от ония, които са пътували по света. Те са си от село Плодородно и светът, в лицето на англичанина Джон, идва при тях... Затова те му се чудят на акъла, че иска да работи, а той пък на тях, че предпочитат да приказват, вместо да си засадят домати в градината.

- Историята, която разказвате, е много смешна, макар че изводите могат да бъдат и тъжни. Според вас, на какво се смее българинът в началото на XXI век?
- Различните българи се смеят на различни неща. Едни се смеят на остроумни полети на мисълта, други – на мръсни думички. Има зрители и на “Шоуто на Слави”, и на “Комиците”. Има и такива, които ходят на театър, за да гледат комедиите на Стратиев или Бърнард Шоу. Всичко зависи от културния багаж... В романа “Английският съсед” няма нито една мръсна дума, във филма – също... Хуморът там е много по-различен от този, който наложиха телевизионните шоута.

- Вие изследвате чувството за хумор на българина. Останахте верен и на най-популярния български хумористичен вестник, „Стършел“. Този вестник беше най-четеният по времето на соца, защо според вас днес „Стършел“ не е онова, което беше, за българския читател?
- Тогава “Стършел” беше единственият хумористичен вестник. Той и сега е единственият, защото всички други – “Пардон”, “Тримата глупаци”, “Луд Труд”, окапаха. Но конкуренция са ни телевизионните шоута, които с крясъци и шумотевица всяка вечер влизат в дома ни. Въпреки това “Стършел” има своите верни читатели, които го ценят заради добрия вкус и литературния български език.

- Разкажете по-трудно или по-лесно се прави днес хумор, отколкото преди 10 ноември 1989 година?
- Различно е. Тогава гледахме да надхитрим цензурата и да надскочим автоцензурата... Сега хумористът трябва да остане верен на себе си, а не да робува на масовия вкус и на вкуса на някакви самозвани продуценти. Които смятат, че щом плащат хонорари, могат да обърнат авторите на маймуни...

- Политическият живот у нас какви чувства буди у хумориста Михаил Вешим – смях или плач?
- Смея се, разбира се... Но все по-малко е желанието ми да се майтапя с ежедневната политика. Там смешките са еднодневки – минават и заминават. Получават се текстове малоценни, малотрайни, както казват счетоводителите. Като писател ми се иска да пиша за по-съществени неща... Нещата от живота, който е много по-интересен от политиката.

- Твърде много се пише и говори за „Английският съсед“, явно темата допада на българския зрител. Как оценявате работата на екипа – на актьорите, с които работихте?
- Не съм присъствал постоянно на снимките. Там основната дума имаше режисьорът Дочо Боджаков, на когото имах пълно доверие. Иначе съм очарован от английския актьор Лесли Грантъм, който е звезда в родината си, но тук се държеше много скромно и непретенциозно. Страхотен професионалист, който веднага схвана какво се иска от него. И нашите звезди не бяха по-лоши от английския си колега. Няма да ги изреждам поименно, за да не пропусна някого. Само ще кажа, че актьорите така се заиграха в историята, че всичко се получи много истинско. Но нека зрителят да прецени.