АБРО поиска рекламата в обществените медии да бъде забранена

По повод приетия на първо четене от Народното събрание проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, АБРО изрази принципната си позиция във връзка с практиката на смесено финансиране на обществените медии – от държавния бюджет и от постъпления от търговска комуникация. Асоциацията препотвърждава своите разумни аргументи против опитите за изравняването на позициите на обществените и търговските медии по отношение на различните рекламни форми, като настоява за подновяване на дебата по темата.
“Приетата на първо четене законодателна инициатива е немотивирана и силно дискриминативна по отношение на търговските медии. Създаването на възможност за разширено финансиране на субсидирана медия, каквато е БНТ, поставя в нарастващо неизгодна позиция търговските медии, като създава неравно третиране на стопанските субекти в условията на стагнация”, коментира изпълнителният директор на АБРО – Гриша Камбуров.
От АБРО са силно загрижени за стабилността и предвидимостта в сектора, предвид факта, че измененията се предлагат без предварително проведен обществен дебат и анализ на последствията. В отговор на един от основните аргументи за отпадане на ограниченията по отношение на Българската национална телевизия заради задълбочаването на влиянието на рецесията и намалените рекламни обеми, от АБРО контрират, че е изключително важно да се посочи, че тези проблеми се разпростират и върху търговските медии, чието финансиране изцяло зависи от пазара. „В тази връзка следва да се отчита продължаващата и през тази година тенденция на свиване на реализираните рекламни обеми, която заплашва финансовата стабилност и на търговските медии“, обобщи Камбуров.
По отношение на другите мотиви към законопроекта, според които „абсолютната забрана за БНТ да няма право на продуктово позициониране я поставя в неравностойно положение спрямо другите медии", от асоциацията считат, че изпълнението на функцията на обществена медия, за което БНТ получава сигурното държавно финансиране, откроява съществената разлика както в профила на обществените медии, в сравнение с търговските, така и в начините за тяхната издръжка. Допълнителното увеличаване на допустимата реклама в най-гледаното време и възможностите за продуктово позициониране в БНТ, според организацията на търговските радио и телевизионни оператори, ще доближи медията до ситуацията на търговските такива, при което възниква въпросът за мястото на публичното финансиране при упражняването на обществената функция.
Принципната позиция на АБРО е в подкрепа на увеличаване на средствата от обществено финансиране, които обаче да бъдат отпускани само и единствено по отношение на предавания и програми, които изпълняват подчертано обществена функция, но не за обща издръжка на БНТ и в частност – за създаването на комерсиални продукции, което би могло да се счете за нерагламентирана държавна помощ.
Изпълнителният директор на АБРО посочи, че докато практиката в страните - членки на ЕС, е за ограничаване на търговското слово в основните програми на обществените медии, а в редица страни рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена, допълнителното увеличаване на приходите от търговска реклама в БНТ чрез разблокирането на прайм-тайма и отпадането ограничението за позициониране на продукти, които се приемат без дискусия, ще бъдат подчертано негативни за целия сектор.
От АБРО изтъкват , че БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления. Сред аргументите е и този, че рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Естония. Трябва да вземем пример от Чехия и Словакия, където са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана, като ясно се очертава тенденцията за тотална забрана на рекламата в обществените телевизии в цяла Европа.
Гриша Камбуров подчерта, че средното използване на времето за реклама в прайм-тайм на БНТ за 2010 г. и първата половина на 2011 г. е около 60 %, а в останалата част от денонощието значително под този процент. В тази връзка и в отсъствието на реална дискусия той изрази позицията на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, че не може да бъдат изтъквани ползите от готвените промени, а е необходимо сериозен анализ и задълбочена дискусия, преди Българската национална теливизия да се облагодетелства допълнително, съчетавайки щедрата държавна издръжка с разширен достъп до рекламния пазар.
„Дошло е времето, в което БНТ трябва да избере – дали да получава сигурната държавна субсидия за програмите, които произвежда, но само и единствено след провеждането на ефективна реформа в медията, или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар. Фактите показват, че участието й на рекламния пазар не е успешно, а зрителите й прогресивно в годините намаляват“, коментира Гриша Камбуров.
По думите му, навлизането на новите платформи и цифровизацията увеличават броя на радио- и телевизионните оператори, които се нуждаят от рекламни постъпления за своята издръжка. „Следва да се има предвид, че очакваният достъп до аудитория, който ще се реализира посредством разпространението на телевизионни програми чрез наземни цифрови електронни съобщителни мрежи, ще увеличи симетрията между действащите на пазара телевизионни оператори, от чието адекватно финансиране от рекламния пазар в крайна сметка ще зависи и успехът на преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване. Ето защо рекламата в БНТ трябва поетапно да бъде ограничавана с по 5 минути на година до тоталната й забрана. Това е полезната мярка за целия медиен сектор, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите“, каза още изпълнителният директор на АБРО.

Станете почитател на Класа