Ели Герганова е дългогодишен управител на „Диаджео България“, клон на най-голямата фирма за спиртни напитки в света. Герганова е председател на Обществения съвет по саморегулация в рекламата. Има опит в областта на международната търговия, фармацевтичния и цигарения бизнес. - Общественият съвет по саморегулация на рекламите ще се намеси ли в казуса със скандалната австралийска реклама, която съветва да не се купуват ризи, шити от българи, защото са им дебели пръстите? - Естествено. Такива случаи трябва да получат широко обществено покритие и реакция на засегнатата индустрия. Европейската асоциация за стандарти в рекламата има механизми за обсъждане на сигнали от държави, за неща, които са се случили в други държави. Така че Управителният съвет на Обществения съвет по саморегулация на рекламата ще обсъди възможностите за реакция. Ще използваме всички възможности, за да предизвикаме реакция на това съобщение, от което никак не сме доволни. Трябва да бъдем чувствителни за всички онези съобщения, независимо къде се появяват, но касаят България и българската индустрия. - Съветът ще създаде Национален кодекс за саморегулация в рекламата. Какво точно ще представлява той? - Кодексът е доброволно избран набор от правила, към които рекламната индустрия ще се съгласи да се придържа. Това са усилията на индустрията да постави търговската комуникация в етични морални рамки. Целта е регулаторът да има по-малко територия за санкции. Кодексът няма да измества закона. Саморегулацията е буферна зона, която позволява на бизнеса да осигури защитата на потребителя. Тя е по-гъвкав механизъм от закона, който е добър в определяне на общите рамки, но е труден за приложение в конкретни случаи. В рамките на съвета ще има комисия, към която ще се пренасочват всички сигнали и оплаквания на бизнеса и потребителите за нарушение на закона и етичния кодекс. Комисията ще включва специалисти от рекламата и бизнесмени. На нарушителя ще бъде дадена възможност да прилага допълнителни доказателства пред апелативната комисия. Ако той обаче доброволно не се съгласи да промени или спре съответното рекламно съобщение, тогава въпросът ще бъде отнасян към регулатора. - А търговските послания на големите алкохолни марки, които имат силно изразен сексуален подтекст, ще ги регулирате ли? - Да. В никакъв случай не бихме искали прелестите на женското тяло да бъдат преекспонирани в полза на търговската комуникация на която и да е марка. Законът позволява, ако някой се почувства засегнат или обиден от тона или моралността на една реклама, да подаде оплакване в Комисията на защита на потребителите. В момента тя отговаря за това. Процесът за защита на консуматора по този път е сложен, защото дефиниция за почтеност в закона няма, но ще има в етичните правила. Те ще бъдат достатъчно специфични, за да може бързо, лесно и обективно да се каже кое е етично или не. - Ще налагате ли ограничения, глоби? - Засега не сме мислили по този въпрос. Има държави, в които обществените съвети са постигнали споразумения с регулаторите и го правят. Философията ни обаче е, че трябва да тръгнем от най-простия модел на саморегулация. Той обаче ще се развива - Различните медии ще подлежат ли на различни мерки за регулация? - Не, кодексът ще бъде общ. Той ще касае онези морално-етични страни на бизнеса, които са общи за всички видове индустрии. В хода на саморегулацията ще стимулираме всички отделни индустрии да имат и свои си кодове от етични правила. - Как потребителите ще алармират за оплакванията? - Когато кодексът бъде приет от индустрията, тогава ще се създадат звена, готови да откликват на оплакванията. Ще направим разяснителна кампания. В Румъния през първата седмица след обявяването на функционалността на съвета са били подадени 1200 сигнала. Вярно, че и сега в Комисията за защита на потребителя и в Комисията за защита на конкуренцията се приемат подобни сигнали, но държавната администрация нито има ресурса да отговори, нито гъвкавостта да ги реши бързо. Затова бързаме. До края на тази годината трябва да сме изработили и одобрили текстовете, да сме предложили и съгласували звената и да бързаме до началото на 2009 година да имаме вече функциониращ механизъм. Интервюто взе Соня Стамболийска