Максим Минчев, генерален директор на БТА: Отговорността на сериозните медии расте

- Г-н Минчев, БТА отбеляза 113-ата си годишнина. Агенцията е сред малкото институции у нас, които преминаха през годините, запазвайки стабилността, авторитета и развивайки потенциала си, независимо от историческите, политическите и икономическите обстоятелства. Какви са измеренията на работа и функционирането на националния информационен лидер днес в 21-ви век?
- Дълъг въпрос, който дори съдържа в себе си няколко отговора. Да, БТА е най-старата действаща медия у нас, да, тя е стъпила в цели три века, да, тя се е родила като БТА и продължава да се нарича така, въпреки че живеем вече в дигиталната ера. Днес националната агенция успешно се справя с предизвикателствата на новото време. Те са не само към по-специфичната агенционна журналистика, но и към занаята въобще. Неоспорим факт е обаче, че тази увеличаваща се лавина от информация, която прогресивно залива планетата, би била немислима без агенциите, които практически произвеждат 80 на сто от тази информация. Това се признава от другите медии. А със своите близо 1000 информации на ден и над 600 снимки, БТА е наистина национален информационен лидер.

- БТА е основният източник, който стои на входа на информационния поток и е гарант (запазена марка) за обективност, бързина и точност на информацията. Кои са златните правила за работата на журналистите в агенцията, наложени във времето и гарантиращи професионалния продукт?
- Освен златните правила, някои от които изброихте и които са стандарт за агенцията, БТА е силна още и заради традициите и школата си. Открай време агенцията е била еталон за професионализъм, за езикова култура, а и да не забравяме, че винаги е била кадрова банка за другите медии. Ако направим една „разходка” из вестниците, списанията, телевизиите, радиата и сайтовете, ще видим, че навсякъде има бетеанци от различни поколения. А доказателство за това, че продуктът на агенцията е сигурен и достоверен, е фактът, че от години нямаме опровергана информация. Без излишна скромност мога да кажа, че БТА държи монопол върху точността, безпристрастността и обективността на информацията – позиция, която екипът на агенцията отстоява всяка минута и която не смята да отстъпва.

- Какъв е печелившият бизнес модел и маркетингова стратегия за БТА в отстояването на лидерската позиция на пазара?
- Едва ли ще открием топлата вода, ако кажем, че печелившият модел е в създаването и провеждането на гъвкава пазарна политика. Ние имаме тематични емисии, които удовлетворяват нуждите и изискванията на всичките ни клиенти. Едни емисии се търсят от националните медии, други са интересни за тези извън столицата. Имаме информационни продукти както за корпоративни клиенти, така и за политически субекти. На нарасналите изисквания на абонатите, ние отговаряме с динамика, включваща в себе си бърз и лек достъп до тематично разнообразен информационен масив. Стремим се да надзърнем в утрешния ден и да отгатнем изискванията му, дори капризите му. Амбицията ни е, ако не да изпреварваме времето, поне да сме в синхрон с него, а не да го догонваме. Задачата ни е да бъдем полезни и търсени от различни целеви групи, от издания с различен профил, от хора с разнообразни интереси.

- Интернет се превърна в своеобразна глобална новинарска мрежа. Каква е опасността от увеличаващото се разпространение на подвеждаща или невярна информация и каква е ролята на авторитетните медии?
- Факт е, че много хора са пометени от тази огромна приливна вълна. Опасността е реална и ние сме свидетели как, уви, всеки ден това се случва. Затова днес и нараства отговорността на авторитетните и сериозните медии, към които категорично се числи и БТА. Те подават меродавна, проверена и точна информация, защото в тях работят професионалисти, а освен това - черпят от световните информационни лидери. Избор на колегията е какво да предпочете – безразборното ровене из интернет и позоваването на рискови източници или безспорните новини. Всъщност този избор определя и облика на медията. Но компас в спускащата се информационна мъгла остават институции като БТА.

- Това, че медиите задават публичния дневен ред на обществото, е безспорен факт. Но в конструкцията на съдържанието като че все повече изчезват границите и се обединяват в едно - новини, специални ПР събития и рекламни информации в общия новинарски поток. Как това се отразява на медийното потребление?
- Медиите се променят мощно. И това влияе върху техния стил, продукт и мисия. Ще продължава да намалява границата между журналиста и читателя, слушателя, зрителя и дори, страхувам се, фантазьора. Ще продължават и други може би непознати нам процеси. Лично на мен в този информационен разгул, който ни превзе, започнаха да ми липсват задълбочените журналистически коментари и анализи, които да обясняват новините. За съжаление в другите страни не е точно така. Почти във всичките ни балкански съседи се съхраниха сериозни независими медии. Те са хем коректив на политиците, хем „четвърта власт”...

- По повод Международния ден на свободата на печата много международни организации излязоха с различни доклади и статистики. Неправителствената организация „Фрийдъм хаус” отреди за България 77-а позиция сред 196 държави в света. Заслужено ли е това място, след като все пак българските медии са в непрекъснат процес на демократизация и развитие.
- Много нещо се каза и изписа за тази наистина незавидна позиция. За съжаление тя е обективна.

- Световната среща на БГ медиите по света се превърна в един очакван празник за гилдията, средище за дефиниране и търсене на решения за много от актуалните проблеми, пред които са изправени медиите, но и авторитетен форум с международен политически отзвук. Каква е мисията на тазгодишното издание, което е под мотото „Медии и пари”?
- Форумът, чието седмо издание предстои, наистина се утвърди. Той се разраства и като количество участници и география, и като качество на дискусии и обсъждани теми. Но не е лесно. Става дума за много и различни медии, опериращи в много и различни държави. Едно е четиридесетгодишно списание в Молдова, друго е петнадесетгодишен вестник в САЩ, трето е няколкомесечен сайт в Швеция или Южна Африка. Различни диаспори, законодателства, екипи, финансови възможности. Но има нещо, което е общо за всички българоезични медии по света – хъсът, с който излизат, и борбата, която водят, за да оцелеят. Може би и затова тазгодишната тема бе посрещната от всички с голям интерес. Истински се надявам, че най-после сме готови, ако не да проведем, то поне да започнем един истински диалог за връзките между медиите и бизнеса, за икономиката на журналистиката ни и за порочните явления в занаята, които май директно кореспондират с онова незавидно 77-о място.

- Как върви подготовката и каква е актуалната информация към момента?

- Засега всичко върви по план. Вече са заявили участие над 100 колеги от 25 държави, вероятно тази цифра ще се удвои. Има много „стари муцуни” от медийния свят по света и у нас, има и дебютанти. Да е жив и здрав българският бизнес, благодарение на който осигуряваме финансирането на срещата, благодаря и на тези колеги, които са с нас от началото на проекта и които дават всичко от себе си, той да продължи да се развива.

- Кои са горещите проблеми, които вълнуват нашите колеги зад граница, и коя е най-голямата ви загриженост за нерешени казуси между двете срещи?

- Много от проблемите на колегите ни зад граница са сродни – борба с кризата, оцеляването, рекламните приходи, подготвените кадри, връзките с България... Налице е бум на информационните сайтове и свиване на хартиените издания. Ако има нещо, което се проточи във времето, това е създаването на общ сайт за българските медии. Идеята бе той да се създаде и администрира от самите тях. Сега в Холандия този въпрос ще бъде обсъждан в специален панел.

- Защо Холандия е важна именно в 2011 г. като държава домакин?

- Изборът бе направен по няколко причини - имаме няколкохилядна българска диаспора, имаме медии. Не на последно място – Холандия е инвеститор номер едно в България за 2009 година. И в същото време е важна страна в контекста на нашия стремеж към членство в Шенген и проблемите с пазара на труда за българи в ЕС.

- Какво предстои на БТА през годината?
- Динамика. В момента ние председателстваме АBNА и BSANNА – съответно международните асоциации на агенциите от Югоизточна Европа и Черноморския регион. Преди седмица направихме прекрасен хепънинг с известни писатели и художници в Поморие. Предстоят ни двустранни форуми с хърватската, грузинската и италианската агенция, кръгла маса за корпоративната социална отговорност, ПР и медиите. Планираме да издадем нови книги. Динамика, като че тя се превърна във всекидневие.

- Коя е следващата съкровена идея в професионален или личен план, за която ще отделите време и сили през 2011 г.?
- В професионален аспект ще съм доволен, ако БТА разшири своята кореспондентска мрежа и разкрие нови пресклубове в страната. А в личен план дано намеря време да довърша следващата си книга.

Станете почитател на Класа