---

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО – най-голямата и представителна медийна организация у нас. Председател е на етичната комисия към Националния съвет за саморегулация.

---

- Г-н Камбуров, след дълъг период на преговори АБРО и ПРОФОН постигнаха споразумение и договориха решението на проблемите, касаещи периода 2009-2010 г. Какво е значението на рамковата спогодба за опазването на авторските права и какви са конкретните параметри (суми, плащания и т.н.) в нея?
- Подписаното споразумение е плод на усилен двегодишен период на преговори между организациите. Публичността и взаимният натиск дадоха своето положително отражение както върху поведението на страните, така и върху крайния резултат.
Още през месец октомври 2009 г. преговорите бяха инициирани от АБРО поради изтичащите договори на нашите членове. От този момент до подписването на споразумението никой дори за миг от наша страна не си е помислял, че няма да бъдат уредени правата за използваните произведения. ПРОФОН си позволиха многократно публично да тиражират информация дори и извън рамките на Република България, че медиите не желаят да уредят своите права - факт, който времето и нашите действия опровергаха изцяло. Тъжно е, че в този вид организации за колективно управление има много екстремисти, които трудно могат да видят ползата от партньорство с АБРО в средносрочен и дългосрочен план, но ме радва това, че резултатите убеждават мнозинството здравомислещи правоносители.
Поведението ни последните години и резултатите, които постигаме, категорично показват, че медийният сектор у нас е достатъчно зрял и отговорен, за да работи по най-добрите европейски и световни стандарти. Натискът, на който бяхме подложени, беше невероятен, но с присъщата си твърдост и единство не се поддадохме и постигнахме значително добри резултати. Постигането на споразумение е процес, съпроводен с взаимни отстъпки и компромиси до достигане на пресечната точка на интересите на страните. С подписания документ ние намерихме тази пресечна точка, като дадохме поредния пример, че за нас опазването на интелектуалната собственост е един от основните приоритети.

- Какъв бе конкретният принос при решаване на казуса между страните от страна на институциите – МК, парламентарната комисия, СЕМ?
- Председателят на парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите – д-р Даниела Петрова, заедно с ресорния заместник-министър д-р Тодор Чобанов изиграха ключова роля на посредничество, от една страна, а от друга, осигуряване на градивното спокойствие на преговорите. С премерените си действия и медиация между страните допринесоха за намаляване на напрежението в критични моменти, което в крайна сметка е ключът към умерения преговорен процес.
Специална роля изиграха председателят на СЕМ както и членовете на регулатора. Помирителните срещи, които организираха, а също и взискателността, която проявиха, показа на страните волята на СЕМ да бъде реален регулатор в медийния сектор, който се съобразява с нормативната уредба и процесите на пазара.

- Има ли според вас основание за критика към ПРОФОН по отношение на несвършена работа или ангажименти при разпределението на сумите за изпълнители, продуценти, автори?
- Конкретна вина и умишлено виновно поведение в ръководството на ПРОФОН може да бъде търсено от неговите членове. С последните изменения в ЗАПСП българското правителство и законодателната власт показаха на практика своята воля за решаване на проблеми в сектора, които стояха на дневен ред с десетилетия и никой не смееше да разрови, защото раните бяха много и дълбоки.
Новият ред за регистрация на дружествата за колективно управление, особените правила за надзор от страна на Министерството на културата, осигурената публичност и прозрачност ще дадат възможност да бъдат прекратени порочни практики за липса на реална отчетност, а и също отсяване на работещите от неработещите организации. Увеличените санкции и процедурата по утвърждаване на предложените тарифи на дружествата ще изигрят съществена роля за намаляване на нарушенията срещу интелектуалната собственост. Сега всички погледи са вперени в Министерството на културата и дали то ще се справи с администрирането на този вид дейности. Законовите текстове са ясни и непротиворечиви, остана да видим как ще бъдат прилагани, защото ако има шум в системата, то той няма да е по вина на законодателя, а на специализираната администрация и по-скоро категоричността й в нетолерантността към различните категории закононарушители.

- Получава се така, че от една страна, българските творци искат да звучат повече в радио и тв ефира, от друга, все за авторството на изкуството медиите трябва да плащат. Къде е златната формула в посока на това у нас да звучат повече родни песни и медиите да са стимулирани търговски да правят това?
- Сложно е намирането на златна среда. Практиката показва, че няма и единен метод в различните държави членки, но едно е ясно – насила и чрез законови текстове това не се случва. Медиите и правоносителите са партньори в този процес и следва заедно да намерят решението. Ясно е, че творческото съдържание е скъп продукт, който ние оценяваме по достойнство и заплащаме за неговото използване, но следва да се прецени от страна на правоносителите – как искат най-успешно този продукт да стигне до слушателите и зрителите и дали това е въпрос само на цена, защото според мен – не е. Кой решава колко е достатъчно? За мен това е пазарът, а не изкуствените ограничения.

- Зам.-министър Тодор Чобанов посочи тези дни голямата роля на БНТ и БНР като държавно финансирани медии с обществена функция и потенциала им за това да се увеличи квотата на българска продукция. Разумна ли е идеята и ще намери ли тя според вас резонанс в законодателството ни?
- Д-р Чобанов е участвал в няколко дискусии, които са организирани по този въпрос. Практиката показва, че обществените медии, особено в изцяло бюджетно финансираните такива, следва да имат значителна степен повече отговорности от търговските в тяхната обществена мисия и функция. Пример за това са страните с утвърдена демокрация, където за този вид медии има специални квоти по отношение на продукциите, които се реализират в тях.
Миналата седмица министър-председателят назначи работна група, която ще има задача да изготви концепция за подобен вид изменения. Много внимателно следва да се проучи практиката на страните членки, общностното право и националните правни традиции в сферата. Емоционалното залитане в една или друга посока под натиска на тротоарната демокрация и щенията на група хора не следва да бъде водещата пътека в този вид решения. Винаги балансираните законодателни решения, предварително обсъждани със заинтересованите страни, са били тези, които са доазвали своята ефективност с времето и практиката.

- АБРО има свое представителство в контактната група, която бе натоварена да разпише философията и постановките на новия Закон за радио и телевизия. Кои са силните постижения в него и кои от темите ще бъдат предмет на остри дискусии и спорове в парламента според вас?
- Работната група предаде своя доклад на министър-председателя преди около два месеца. Материалът, който бе изготвен, е на съответното професионално ниво и е необходимо време да бъде анализиран и въз основа на него да бъдат взети необходимите стратегичски решения за развитие на сектора. Част от работната група положи значителни усилия за това да има професионално подплатени предложения за решения.
Разбира се, спорове имаше доста, и то по темите, които винаги са болезнени – реформата в обществените медии, сливането на БНТ и БНР, регулаторите и т.н. Работната група в своето мнозинство се обедини около това да бъдат разписани два закона – единият устройствен за БНТ и БНР, а вторият – по отношение на търговските медии и останалите общи правила. Ясно се очерта крещящата нужда от реформа в БНТ и БНР – разписване на тяхната обществена мисия и функция, промяна във формите на управление, засилване на прозрачността в разходването на бюджетния ресурс, а също така и общественото участие в тяхното управление и програмиране.

- Нужна ли е регулация в интернет?
- На този етап класическата регулация на този вид среда е немислима. Има гласове за това, но личното ми мнение е, че това е несериозно. Поради липсата на реална възможност за надзор, липсата на териториални ограничения и най-вече видът медиум, който е интернет пространството, регулацията е невъзможна.
Свободата да изразиш себе си, да изразиш свободно мнение, да разпространяваш информация е конституционно гарантирана от българската конституция и много международни актове, а който се чувства засегнат/обиден от дадена публикация в определен информационен сайт, винаги може да намери правния способ да защити себе си. Още повече че редица онлайн медии са част от Етичния кодекс и те вече са се нагърбили с това да го спазват.

- Ефективна ли е саморегулацията?
- Ефективността на саморегурацията е доказана в световен мащаб. България тепърва прохожда тук, но нашите крачки са големи и уверени. Създадена е добрата основа и на законодателно ниво, така че процесът да се развива стратегически у нас. Мнозина бяха скиптиците за това, че НСС и НСЖЕ няма да бъдат успешни проекти. За мен е гордост да обявя, че жалбите, които получаваме, значително нарастват, гражданите имат вяра в този вид организации, което ги превръща в институции. Изключително добре работим с КЗК, КЗП и СЕМ. Благодарен съм на председателя на КЗК господин Петко Николов, който повярва в саморегулацията и й подаде ръка още в самото начало.

- Правителството взе решение да удължи срока до 2012 г. за покриване на страната с наземно цифрово разпръскване. Аналоговият сигнал ще трябва да отпадне до 2015 г. заради трудности от пазарно, правно и финансово естество. Какви са европейските препоръки и кои са проблемите в процеса на цифровизацията, които трябва бързо да бъдат решавани?
- Избраният преди около две години модел за цифровизация у нас бе заченат в грях и обречен на неуспех от самото му начало. Още тогава АБРО многократно сигнализира за това, че моделът няма да сработи, сроковете са нереални, което се случи и на практика.
В края на миналата година Министерският съвет създаде работна група, която да прегледа отново въпроса, и предложи решения, които да бъдат разумни и работещи. Много разговори се водят все още по въпроса как най-правилно да се случи процесът, защото обществото не е наясно какво е това цифрова телевизия, информационна кампания не е започнала, не е ясно и кой ще поеме разходите за закупуваме на сет-топ-боксове на нуждаещото се население. Усилията за намиране на компромис, които заместник-министърът Първан Русинов и неговият екип полагат, са значителни. Предлаганите решения и избраният модел следва да бъдат компромисни и приети от всички страни, защото рискуваме отново да се повтори ситуацията отпреди две години, която ни доведе дотук. Разбира се, без доброволното и активно участие на медиите цифровизацията е обречена на неуспех. Стараем се да бъдем градивен, толерантен и балансиран партньор, който предлага разумни и мотивирани решения, базирани на най-добрите практики, и вярваме, че нашата позиция, както винаги, ще бъде оценена по достойнство.