Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във в. „Вечерни новини“, „Работническо дело“ и „Дума“. През 1990 г. Нери Терзиева я назначава в БНТ като правителствен репортер в „По света и у нас“. Две години по-късно Терзиева я кани в Ефир 2 да води „Ах, тези муцуни“. Предаването остава на екран над 10 г. През 2002 г. Генова напуска БНТ и става пиар на агенция „Митници“. Три години по-късно се връща на „Сан Стефано“ 29, където в момента е шеф на сателитния канал ТВ „България“. - Г-жо Генова, защо решихте да стартирате с 24-часова програмна схема на сателитния канал ТВ „България“? - Това е стремеж за всеки тв канал – все едно да започнеш училище и да не го завършиш до край. Допреди 3 години БНТ не обръщаше особено внимание как се развива ТВ „България“, но откакто сегашният мениджърски екип ръководи сателитната медия, нещата се промениха. От 12-часов канал, който изцяло повтаряше излъченото по Канал 1, днес програмата на ТВ „България“ се предава непрекъснато, а и вече може да се похвалим с немалък брой изцяло авторски предавания. Преди ми беше неприятно, докато прещраквам програмите вечер да попадна на ТВ „България“ и да видя как на екран седи само едно статично лого, озвучавано от гласа на програма „Христо Ботев“. Така че 24-часовото покритие е една от най-важните стъпки в развитието на медията, а и такова беше и желанието на нашите зрители. - Има ли начин, по който може да бъде измерена аудиторията на такъв тип телевизия? - Много е трудно, защото нашият канал се разпространява напълно безплатно и на практика е невъзможно да разберем колко точно зрители ни гледат в отделните държави. Колеги от чужбина също заявиха, че социологически проучвания на аудиторията могат да бъдат направени единствено ако медията е платена, защото тогава може да бъде проследен точният брой на абонатите. - Дали ТВ „България“ няма да стане платена в такъв случай? - Това решение трябва да се вземе с държавно постановление, но по принцип се прилагат такъв тип практики в Европа. Пред нас обаче въпросът не е на дневен ред. Въпреки че има интерес от няколко кабелни оператори в Европа, които искат да закупят правата за излъчване на сателитния ни канал, засега не сме сключили договор с нито един от тях. - Какво е покритието на сателитната медия в момента? - Досега ТВ „България“ се гледаше в цяла Европа, Северна Африка и Източна Азия. А от края на миналата година сигналът ни се получава и в Канада, Източната част на Щатите и в Южна Америка. В САЩ системата за разпространение на сателитна телевизия е различна от останалите и не мога да кажа кога точно нашият сигнал ще се приема на цялата територия на страната. - Какво искат да гледат сънародниците ни в чужбина? - Новинарски емисии и спортни предавания. Ако не сме излъчили някой важен футболен мач, телефоните ни прегряват от недоволни зрители, от което съдя, че такъв тип прояви явно са с най-висока гледаемост. - Разширението на програмата на ТВ „България“ за сметка на държавния бюджет ли е? - Не, защото все още получаваме средства от държавата само за 12-часово излъчване. Надявам се това да се промени в най-скоро време, за да оцелеем. Освен това сателитните канали навсякъде по света се приемат като медии, които представят облика на отделните държави пред останалия свят, тоест те са вид рекламна визитка на страната си и е важно да ги има. Чудесен пример в това отношение са сателитните канали на „Дойче веле“ и Би Би Си, които вече правят търговска и рекламна инвазия навсякъде по света. - Вярно ли е, че заради спътника, който ползвате в момента, все още каналът не може да се разпространява в голяма част от Африка и Азия? - Да, за съжаление през 199 година БНТ сключи 12-годишен договор за разпространение на ТВ „България“ без право на прекъсване с един от спътниковите разпространители, което ни върза ръцете. И след 3 години, когато този контракт приключи, приемането на канала ще е много по-лесно и той ще може да достига още повече територии. Но на този етап БНТ плаща много сериозни средства за спътниковия оператор и ще трябва да се съобразява с условията му. - Бихте ли се върнали отново на екран? - Не бих казала. Даже чух от едни приятели лекари, че най-висшата форма за реализация на един медик е да оглави клиника, така че вслушвайки се в този съвет, мисля, че вървя в правилната посока (смее се). И все пак, ако трябва да бъда пред камера, със сигурност отново ще водя предаване за култура, но то ще бъде много по-дискусионно и актуално от „Ах, тези муцуни“. Смятам, че днес е времето на дискусиите, но не толкова свързани с политика, колкото с ежедневните и чисто човешки проблеми. - Тревожно ли е обвързването на медиите с политиката? - Да, страхувам се, че те прекалено много се заиграха с политиците и заедно с тях си изградиха един свят, който е много различен от този на читателите и зрителите. Тревожи ме и една друга тенденция на част от медиите, които чрез мутренско-журналистически рекет се опитват да променят общественото мнение. Това е опасен ход. Сякаш в сегашното положение у нас медиите прекалено много иззеха функциите на държавата за формиране на обществените нагласи. - Мислите ли, че БНТ успява да се справи с ролята си на обществен регулатор? - Да, и го прави все по-успешно. Защото в миналото определено мога да заявя, че имаше политически пристрастия, които БНТ следваше, но тази тенденция вече не е актуална на „Сан Стефано“ 29. - Защо БНТ не се конкурира с търговските оператори? - Не това е целта ни. БНТ трябва да показва това, което се случва извън риалити форматите. А за да го постигне първо трябва да разговаря на езика на обикновения човек и да отразява неговите проблеми. Не да ги решава на всяка цена, защото къде ще отиде ролята на държавата в такъв случай, но да ги отразява обективно и коректно. За една обществена телевизия показването на истината е най-важният фактор, определящ нейното качество. Въпросите зададе Християн Немски