„Пикадили” е българска верига супермаркети с високо професионално ниво на обслужване и богат асортимент от стоки. Веригата разполага с 11 обекта със средна търговска площ от около 3000 кв.м, разположени в четири града – София, Варна, Бургас и Велико Търново. „Пикадили” са първата българска верига в областта на ритейла, която въвежда програма за лоялност още през 2003 г. Всеки член на „Пикадили клуб” натрупва точки при пазаруване, които може да размени за разнообразни продукти и услуги, както и да ползва различни намаления. Около 40% от клиентите на супермаркети „Пикадили” са членове на „Пикадили клуб” и реализират над 60% от оборота. За първи път гледам предаването „Стажантът” и интересът ми към него беше наистина професионален, защото да мотивираш клиентите с цел да демонстрират принадлежност към дадена марка, е задача с ежедневно значение. Бях малко разочарована, защото очаквах да видя по-„структуриран” маркетинг – от целеполагането до оценката на резултатите. Но бях и много заинтригувана, защото епизодът пресъздаде една реална ситуация – за кратко време отборите “Синергия” и “Златна треска” трябваше да продадат колкото се може повече членски карти на Sam’s Club (склад на едро), като привлекат нови членове или като подновят старите им членства. В задачата, която Доналд Тръмп ясно постави на младите конкуренти, им разясни, че за постигане на целта те ще използват дирижабъл, на който ще рекламират офертата в магазина. На практика нито един от отборите не успя да се диференцира, използвайки дирижабъла като основен комуникационен канал. Неточното „прочитане” на условието беше предпоставка за слаби резултати и на двата отбора, което ги постави при почти еднакви условия. Диференцирането настъпи едва след това. „Златна треска” имаха добра идея за business to business комуникация, която обаче се провали още в началото заради липсата на конкретни и мотивиращи указания на лидера на екипа Тарек към Самър и заради нейното явно нежелание да бъде част от задача с неясна цел. Членът на МЕНСА и лидер на екипа „Златна треска” Тарек допусна няколко основни грешки. Първо, не разпредели задачите според компетенциите на съотборниците си – довери се на Самър заради факта, че има участие в подобен бизнес, но без анализ на личностните й качества; второ, възложи най-важната задача за контакт със собственици на ресторанти само на един човек, когото така и не успя да мотивира още в началото. Тарек остави Самър да се справи сама и нито веднъж не провери действията й. Ако като мениджър на проекта беше осъществил контрол върху ситуацията, резултатът можеше да бъде различен. И накрая, не пое отговорността за провала, а я прехвърли върху съотборниците си, които не успя да мотивира. „Синергия” от самото начало насочиха вниманието си към определена таргет група – млади жени или жени с деца, като решиха, че най-добрият подарък за тях ще бъде СПА ден (всъщност безплатен маникюр или масаж). Мениджърът на проекта Али се довери на идеята на съотборника си Брент за безплатни разкрасителни процедури, въпреки че изпитваше известни съмнения към неговата креативност. Приятелското отношение и вниманието към клиентите на входа на магазина се оказаха по-печеливши като стратегия. „Синергия” работиха като екип, в който всеки даваше своя дял и същевременно вярваше в общата цел. Екипът успя да поднови 43 членства към Sam’s Club, с три повече от тези на “Златна треска”. От маркетингова гледна точка нито брандираните чанти, които “Златна треска” измислиха в резултат на безпомощност, нито масажите на входа на магазина, които прилагаха “Синергия”, бяха пряко свързани с това, което се очакваше клиентите на Sam’s Club да предприемат, а именно - закупуване на членски карти. Правилното разпределение на ролите и ефективният мениджмънт, на първо място, и едва след това креативният маркетингов подход бяха ключът към успеха на „Синергия корпорейшън”. Ситуация, която за пореден път доказва силата на лидерството в съвременния бизнес.