Гриша Камбуров: С общи усилия ще създадем балансиран медиен закон
Какво се случи по време на работната група в Министерството на културата вчера, г-н Камбуров?
Първото заседание на Работна група 18 «Политика в областта на културата и аудиовизията, закрила на интелектуалната и индустриалната собственост» към Съвета по евпропейските въпроси бе вчера.
Гриша Камбуров е изпълнителен директор на АБРО от юли 2007 г. От 2003 до 2007 г. е бил главен секретар на организацията. Член е на Консултативния съвет за защита на авторските и сродните права към Министерството на културата.
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) е най-голямата неправителствена организация, работеща в областта на медиите. Създадена е през 1991 година и представлява интересите на радио- и телевизионната индустрия у нас. В АБРО членуват 60 компании, които представляват близо 160 лицензирани радио- и телевизионни оператори от цялата страна.
Какво се случи по време на работната група в Министерството на културата вчера, г-н Камбуров?
- Първото заседание на Работна група 18 «Политика в областта на културата и аудиовизията, закрила на интелектуалната и индустриалната собственост» към Съвета по евпропейските въпроси бе вчера. В дневния ред бе включена само една точка и това бе проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Документът бе изготвен от експертна работна група под ръководството на г-н Явор Милушев, заместник-министър на културата, в която са участвали доц. Нели Огнянова, Зина Трифонова и експерти от Министерството на кулутурата. В рамките на четири часа с колегите, членове на работната група, в дух на разбирателство и висок професионализъм дебатирахме по текстовете на проекта.
Какво е становището на АБРО по повод проектозакона за изменение и допълнение на ЗРТ?
- Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, в качеството си на най-представителната и влиятелна медийна организация, има положително отношение към предложените текстове. В неговата цялост той е балансиран и поставя добри основи за началото на процеса на цифровизация и преминаването от аналогово към цифрово телевизионно излъчване. Затова мисля, че трябва да благодарим на експертната работна група и заместник-министър Явор Милушев, които положиха огромни усилия, докато стигнем дотук. Разбира се, в проекта има и няколко текста, които лично мен ме притесняват доста. Нашите юристи, а и главните юрисконсулти на нашите членове имаха възможността подробно да се запознаят с предложените текстове. На заседанието вчера изложихме подробно и мотивирано нашите предложения и обосновката, която ги подкрепя. За мое съжаление част от тях не срещнаха подкрепата и разбирането на някои от членовете на работна група 18.
Какво ви притеснява?
- Има няколко основни момента, които ме притесняват. Част от тях са чисто процедурни, но изключително важни, а другите са по самите текстове, които трябва да бъдат разписани доста внимателно и премислено.
По-точно?
- Притеснява ме необоснованото бързане от страна на администрацията. Наясно съм с това, че доста много сме закъснели с първоначалните срокове, но не мисля, че това е основание и аргумент да пришпорваме събитията. Считам, че тези текстове, които се обсъждат, ще дадат началото на един доста важен процес за нас. Тези текстове ще „кажат” на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията процедурите за издаване на програмни лицензии, разрешения за ползване на ограничен радиочестотен спектър и т.н. Те ще очертаят изключително важната рамка, в която ще се изпълняват процедурите, и ще бъдат обявени и проведени първите цифрови конкурси. Ето защо ние смятаме, че преди този проект да поеме своя законодателен път, той трябва максимално широко да бъде подложен на публично обсъждане.
Какво предлагате?
- Работна група 18 взе решение, че след като бъдат обсъдени всички предложения и бележки, проектът ще бъде доработен по тях и отново ще ни бъде изпратен. Аз лично ще настоявам като член на работната група, след като тя изготви своя доклад по проекта и преди той да бъде изпратен за съгласуване по различните ведомства и министерства, документът да бъде подложен на обществено обсъждане. Това е една много добра европейска практика, която трябва да се научим да използваме. С проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се поставят много въпроси, на които все още няма отговор. Мисля, че е задължително да отчетем какво мислят потребителите – зрителите и слушателите, чрез техните сдружения и представителни организации, хората в неравностойно положение, защото в крайна сметка общественият интерес следва да е водещ при взимане на окончателните политически решения.
Какви са вашите притеснения по същество?
- Притесняват ме няколко предложения в проекта, но не искам да влизам в прекалено големи подробности. За съжаление с проекта се опитва да бъде прокарана една политика, която да наложи драконовски ограничения по въпроса за собствеността на оператора, а не да обърнем повече внимание на съдържанието на тази програма, т.е. по- важно е да ограничим възможността двете задължителни програми да бъдат на един собственик, а не това какви качества притежават програмите. Веднага ще дам пример: ако операторът Х произвежда 5 телевизионни програми на различна тематика – политематични, спортни, детски, новинарски, то той не може, забележете, да кандидатства с две от своите програми, а само с една. Нашето предложение е той да може да кандидатства и регулаторът да оцени качеството на програмите и ако СЕМ прецени, да го класира за тези места. С предложения текст се прави опит да бъде ограничен плурализмът в името на това да борим концентрацията, което считам за недопустимо. Има и още по-фрапантен текст, който казва, че на един мултиплекс не могат да се качат повече от една съществуваща и работеща в момента аналогова ефирна телевизионна програма – т.е. bTV и Нова тв не могат да бъдат на един мултиплекс. Защо е нужно това ограничение?
А казусът с операторите, които излъчват по §9а?
- Генезисът на този проблем датира отдавна и той е многопластов и сложен. В текста на проекта за ЗИД на ЗРТ има предложение, което казва, че телевизионните оператори по §9а трябва да излъчват до провеждане на конкурс за цифрова платформа, но не по-късно от края на тази година. Считам, че с оглед духа на закона - запазване на обществения интерес, плурализма на програми и осигуряването на качествени програми за зрителите и слушателите, тези оператори трябва да прекратят своята дейност, тогава когато на тяхно място се лицензират нови оператори и програми. Ето защо считам, че срокът в проекта е нереалистичен. Няма реално основание оператори по §9а да прекратят своето излъчване преди тяхното място в радиочестотния спектър да е заето от други. Несъстоятелен е мотивът, че тяхното спиране в този момент ще ни помогне за навременната цифровизация. Обратното би означавало, че ако ги спрем на този етап, преди да сме предоставили на зрителите програми на тяхното място, това ще е едно немотивирано ограничение на разнообразието и неефективно използване и управление на силно ограничения радиочестотен спектър.
Как виждате движението напред на проекта на закона?
- Вярвам, че с общи усилия, взаимни компромиси и отстъпки в името на слушателите и зрителите ще успеем да създадем балансирани и реално работещи законови текстове, които да са добра и здрава основа за старта на цифровизацията.