Стамен Тасев е завършил магистратура по публична администрация в Харвардския университет. От 2003 г. до 2005 г. работи като заместник- министър на финансите. Работил е като изпълнителен директор на „Баренц груп“ ЕООД и финансов и административен мениджър в „Сони България“ ЕООД. В момента Стамен Тасев е изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите (BBLF). Като цяло бих казал, че масовият български зрител е доста далеч от американските стандарти и начин на живот и общуване. Не само това, но и различията в образователната и информационно-техническата култура между нас и американците правят бизнес казусите в реалити шоуто „Стажантът” интересни за гледане, но и понякога нереални за живота на българите. Как да изпъкнеш? Темата „Как да изпъкнеш” се оказа слабост за американците. Рендъл е обигран и наистина се открои на фона на съперника си Адам с типичното убедително и занимателно поведение на успешен водещ на телевизионно предаване. Той имаше изразителен надпис на темата си на сцената, докато другите не се сетиха да поставят такъв. Той беше спокоен, докато съперникът му очевидно се притесняваше. Занимателният елемент присъстваше и той успя да вдетини участниците, като ги накара да споделят желанията си за екскурзии, пари и празни чекове. Адам се скова, вместо да преодолее конфузната шега за „еврейското момче” на Клей. Смятате ли, че хората в България биха проявили интерес към такива теми? Относно това, доколко темата „Сексът на работното място” е релевантна към българската действителност, смятам, че надали ще бъде разбрана от българските работници или държавни служители, защото за тях това е нещо толкова нормално, колкото и отсъствието на конфликт на интереси между братя и сестри. Нито темите за евреите и антисемитизма, нито пък тези за хомосексуализма са толкова горещи или важни за българите. Отдалечаване С многобройните случаи на sexual harassment американците отидоха толкова далеч от България, колкото бяха избягали преди четири десетилетия със своята сексуална революция, докато у нас глобяваха за минижупите. Проблемът е, че исторически американците са първопроходци и вроденият им оптимизъм понякога ги кара да се захващат с неща, които не познават и в които нямат опит. Такъв е случаят с Адам – той не е правил секс, а говори за него. Подкрепям Адам за това, че той е уравновесен и прилага правилен подход при избора на тема, при комуникацията с членовете на тима, когато е насаме с тях и пред аудитория, но не бива да преглъща обидите, а да ги превръща в свое оръжие. Можеше например да си признае, че не е правил секс, както и можеше да попита Клей: „Кой вид секс на работното място е по-популярен – хомо или другият и защо е така?” Маркъс е симптоматичен пример за чуждестранен консултант – удивително добре облечен, с маниери, самочувствие и неразбираема приказливост. През цялото време си мислиш: „Явно аз съм ограничен и не мога да го разбера...”, докато накрая не си даваш сметка, че всъщност той е ограничен, и го уволняваш при първа възможност. Уличния език на Клей не го възприемам, особено пред зряла аудитория над 30-35 години. Освен фрака и сградата на Тръмп видяхме и четири от вратовръзките му. В епизода филмът има няколко синтезирани управленски извода на Тръмп, които са с универсален характер за всеки мениджър. Той се похвали с 8000 курса на Learning Annex, но ми се искаше да разбера колко хора са станали милионери благодарение на лекциите на тази компания. Епизодът беше интерес за гледане, но открои много разлики между българите и американците. С надежда, че съм намерил част от общото и различното между сериала и България, пожелавам приятно гледане!