Цветанка Ризова е водещ на предаването „На 4 очи“ от 2000 година. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Журналистическата й кариера стартира във вестник „Подкрепа“. Работи във в. „Новинар“ и в. „Сега“. Преди година издаде книгата „На 4 очи: 27 избрани интервюта от 2000 до 2007 г.“. „Класа“ потърси Ризова по повод 8-ия рожден ден на тв рубриката й. - Предаването „На 4 очи“ отброява 8 години. Как ще отбележите празника? - Предаването тръгна в първия ден на пролетта - 22 март. Аз обаче съм от хората, които трудно организират празници, свързани с мен. А и не обичам да занимавам аудиторията със собствените си емоции и празненства. Правя всяко предаване, все едно е рожденият ни ден. - Как бихте допълнили книгата си „На 4 очи: 27 избрани интервюта от 2000 до 2007 г.“ с днешна дата? - Бих включила коледния брой с участието на Димитър Рачков и Валентин Танев. Получи се много добро предаване, нещо като обобщение, ретроспекция на абсурдите, които се случиха през миналата година. Признавам си, че ги поканих с известен страх, защото все пак са актьори. Те също дойдоха със страх, защото им бях предложила цялото време, но ме помолиха да има още един гост. Когато обаче започна предаването, те искрено се забавляваха. Оказаха се много чувствителни към проблемите в обществото. Сещам се, когато си говорихме за магистрала „Тракия“, Вальо Танев ме погледна и каза: „Не разбирам това защо сте го включили. Тази тема ще остане за поколенията. И аз знам точно за кое поколение ще остане“. А от по-сериозните - бих добавила последното интервю с премиера Сергей Станишев. Поканих го в разгара на учителската стачка. Той беше много откровен. А когато имаш шанса да проведеш откровен разговор с някой политик трябва да го калкулираш, защото не е често срещано явление. - Защо от старта преди 8 години предаването не се променя? - Защото би загубило от експерименти. Има формати, като шоу програми или „Биг брадър“, които обезателно се нуждаят от промяна. При тях изненадата и шокът са тайната за успех. Установила съм, че двата пъти, когато съм сменяла декора в студиото, аудиторията се стъписва. - Значи ли това, че българинът е консервативен зрител? - Вероятно да. Или по-скоро моята аудитория е консервативна. Ето например, първият ми гост в началото на годината бе Александър Божков на тема „Прогнози“. Решихме като контрапункт да пуснем Апостол Апостолов и Емил Лещански - и двамата астролози са много популярни. След предаването имаше взрив от писма на недоволни зрители, които сърдито ни порицаваха, че са ни мислили за сериозно предаване. Това за пореден път доказа, че не бива да има промени. Същото се случи и когато преди време гостувах във „Вип брадър“. Последваха стотици писма с въпроси, защо съм гостувала там, защо съм говорила за Азис и т.н. Аудиторията на предаването ми е изключително консервативна и съм длъжна да се съобразявам с нея. - В кои предавания и телевизии виждате най-сериозната си конкуренция? - Не съм конкурентен човек. И това не е поза. Дори в битов план. Не се вълнувам от това кой какво си е купил или как е облечен. Егоист съм, интересува ме само как се чувствам аз. Така правя и предаването си. Не се състезавам с никого. - Как се появи предаването? - Преди 9 години започнах работа като репортер в новините на Нова телевизия. Тогава се появи и една коментарна рубрика след новините „В 3 минути“, която започнах да правя - коментар на актуалното събитие на деня. Стефан Димитров, тогава директор на телевизията, ме извика с предложение за началнически пост в медията. Условието му бе, че ако го приема като бонус, ще ми даде да правя публицистично предаване. Спомням си офисът тогава беше на площад „Света Неделя“. Въпреки че веднага му отказах, защото административната работа не е за мен, отидох в църквата „Св. Петка“ и се помолих Господ да го вразуми, защото от мен началник не става. И до днес му благодаря, че ми даде шанса да направя „На 4 очи“. Идеята за предаването бе на Стефан Димитров, който поиска от мен да каня гост, с когото спокойно да си говорим, без да си гледаме часовниците и да броим секундите. Това бе и първото сутрешно публицистично предаване, когато сутрешните блокове бяха само култура, изкуство и театър. Всяка сряда, от 8,00 часа сутринта, започваше „На 4 очи“. Година и половина вървя в този ден и час. Но това не беше моето време, измъчвах се, а гостите ми винаги питаха в 8 вечерта, нали? Не, казвах, в 8 сутринта. От 4 години предаването се премести в неделния следобед. И си дойдох на мястото. - Това ли е формулата за успех? - Възможно е, но много често в предаването бъркам позицията си на журналист с тази на гражданин. Много емоция влагам. Не ме интересува новината. Зрителите ще чуят новините в емисията. За мен е важно да усетя психологията, трудностите и проблемите на героя, измамите и истините, които ни поднася. Тази психоигра ми е по-интересна. Усещането ми за значимост на предаването не се състои в това да разберем кой ще бъде уволнен. Винаги гледам да съм с актуални гости, но целта не е да говорим само по един проблем. Ето например около трагедията от последните дни - по-важният проблем е по принцип какво се случва с БДЖ. Катастрофата е важна, но е за новините. За мен е важно какъв е проблемът в държавните железници. - Водите и изборните студия на Нова телевизия. Каква е разликата с „На 4 очи“? - Това е почти мега проект, в който участват много колеги. По-зависима съм, защото е голям продукт като ресурс и не разчитам само на себе си. Това са единствените случаи, в които водя предаване със слушалки в ушите,макар че не понасям слушалки. Не използвам и аутокю. Изпитвам ужас от тези машинки. Когато някой ми говори в ушите, не се чувствам господар на положението. - Кои гости няма да забравите? - Нито един няма да забравя. Готвя се сериозно за всяко предаване, но нямам готов сценарий. Ако усетя, че гостът ми се вълнува от друг проблем, а не от зададения от мен, веднага сменям посоката. Не виждам защо да мъча зрителите. Теорията да зададеш 50 пъти един и същ въпрос за мен е много глупава. 550 пъти да се зададе един въпрос, ако събеседникът отказва да отговори, няма да получиш желания отговор. Така губиш времето на предаването и правиш псевдо шоу от типа на „Господари на ефира“. Моята логика е, че ако два пъти не получиш отговор на един и същ въпрос, значи никога няма да го получиш. Въпросите зададе Доротея Младенова